Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Устройството за спускане на техника с парашут при свръхмалки височини бе необикновено, ако не си свикнал с него, но даваше резултати. Спускането ставаше от товарен самолет С 130. Пилотите намаляваха скоростта почти до 190 километра в час и се спускаха ниско над земята, все едно че се готвят да кацат. След това, точно на уреченото място, навън се отваряше парашут, който, пълнейки се с въздух, издърпваше качения на палет гънтрак — или друга техника — през задната рампа на самолета.

Парашутът се използваше като спирачка, убиваща инерцията. Последиците от краткото падане се избягваха посредством специални поемащи удар палети.

За хора не ставаше, разбира се, но за техника и продоволствие даваше забележително добри резултати.

— Значи — разсъждаваше Лонсдейл на глас — скачаме на платото далеч от външния отбранителен кръг, но все пак да е близо до базата им. Избираме някое забравено от бога място, което рядко се навестява от патрулите и има къде да се скрием. Оставаме сам-самички със скорпионите. Влезли сме незабелязано през нощта. Седим си, добре маскирани, и се молим някой селянин да не налети на нас, без да иска.

— По това плато не се мотаят никакви селяни — отвърна Фицдуейн. — Първо, защото там няма и помен от орна земя или паша. И, второ, защото Куинтана старателно е обрал останалите няколко индианци, качил ги е в един камион и ги е пратил в друго поселище на брега. Или пък ги е избил. Така че каквото и да е намислил да прави, явно не иска никой да го види. Това е добре за нас.

— Колко машини и колко души ще сме?

— Ударната група, заедно с мен — отвърна Фицдуейн, — ще се състои от петнадесет души. Три екипажа във всеки гънтрак.

— Защо точно толкова?

— Както може би си спомняш — отговори Фицдуейн, — за оптимална ефективност гънтракът има нужда от трима души екипаж. Водач, преден мерач-наблюдател и заден мерач. Колкото до броя на машините, пет е минималният брой, за да се завърши успешно мисията. А и трябва да се съобразяваме с мястото в С 130.

На другия ден Фицдуейн се събуди с първите лъчи на слънцето. Ръката му несъзнателно потърси Катлийн, той рязко се изправи и остана така известно време със затворени очи. После бавно се отпусна на възглавницата и опита да съсредоточи вниманието си върху предстоящата акция.

— Каза, че групата е от петнайсет човека — вметна Лонсдейл на закуска. Слънцето вече бе издигнало високо и двамата хапваха навън. — Петнайсет! А засега сме ти и аз. Което е чудесно, но това прави само двама души.

Фицдуейн бе извърнал глава и гледаше изумено към двора.

— Ал — рече бавно той. — Долу виждам точно осем змии. И съвсем не са току-що излюпени.

— Слагат кучето пазач в малкото си джобче — отвърна Лонсдейл спокойно и допълни чашите с кафе. — Говори ми за групата.

— Системата ще ни помогне с каквото може, но има едно желязно условие. В бойната група да не влиза нито един човек на редовна служба в американските въоръжени сили.

— За да могат да си измият ръцете при евентуален неуспех — разпали се Лонсдейл. — Мамка му, досега трябваше вече да сме свикнали с тия еквилибристики! Тия скапани политици с техния президент Джорджи Фолс и любимата му политика да насъсква двата края срещу средата… Именно тази тяхна нерешителност прави така, че подразделения от рода на Делта само тренират като откачени, а не действат. И само заради това терористи, поддържани от страни като Иран, могат да пикаят върху ни, а ние да се правим, че дъжд ни вали!

На Фицдуейн започна да му става ясно защо главен сержант Ал Лонсдейл е напуснал Делта.

— Погледни откъм добрата страна на въпроса, Ал — успокои го той. — Хубавото в това е, че запазваме абсолютна гъвкавост. Няма никаква верига от некадърници, предаващи командите като по развален телефон до някой оперативен център в Белия дом. Няма чакане. Правим това, което трябва.

Лонсдейл сви рамене. Избухваше за части от секундата, но също така бързо се укротяваше. Той се усмихна.

— Така погледнато, си прав, но все пак има някои хора от Делта, които могат доста неща. Трябва да разбереш, полковник — американската армия е най-силната, най-добре екипирана и най-добре обучена в света. Е, издънваме се по някой път и използваме повече сила и огнева мощ, отколкото е необходимо, но това е по решение на политиците. Най-добрите ни хора са истински добри. Твърде добри, за да ги подминеш. Трябва да има някакъв начин! Не можеш да извършиш никаква операция с аматьори.

Фицдуейн отпи от кафето си.