Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— И какво станало с него? — полюбопитства Фицдуейн.

— Решил лично да наблюдава разчистването на строителната площадка, когато булдозерът разровил едно змийско гнездо. Както стоял и давал напътствия на машината, изведнъж се проснал по гръб право в центъра на гърчещите се змии. Разбира се, имали противоотрова подръка, но ухапванията били толкова много, че умрял за броени минути. Казват, че бил ухапан над петдесет пъти и по-голямата част от лицето му било разкъсано. Докато успеят да го отърват, змиите му изкълвали очите, а тялото му почерняло от отровата.

— Каква приятна история — въздъхна Фицдуейн, оглеждайки бавно непокътнатия пейзаж на долината. — Но си мисля, че едва ли ще оживи пазара на недвижимите имоти в района.

— Дано! — кимна Лонсдейл. — Обичам самотата. Това наистина е божие място. Никак няма да ми е приятно да го заселят. И змиите са доста резултатен начин за отблъскване на тълпата.

— Надявам се, че гледаш шаманите да са доволни — подхвърли Фицдуейн. — А също и змиите. Никак няма да се изненадам, ако се окаже, че са едно и също нещо.

Лонсдейл се засмя.

— Споразумели сме се.

Със залязването на слънцето сянката бавно пълзеше по пламтящите склонове на долината, докато накрая в кървавочервено остана да проблясва само хоризонтът. Това напомни на Фицдуейн за контраста между разтопена лава, бликаща от земните недра, и помръкващия й цвят при охлаждането.

После слънцето изведнъж изчезна. Последва кратко потъмняващо сияние, което също се стопи.

Фицдуейн си помисли за своя далечен прародител — норманин от тринадесети век — и за прогизналия от непрестанните дъждове остров, който бе направил свой дом. И се запита защо тоя човек не е подкарал един кораб на запад — само някакви си осем хиляди километра?

След като хапнаха, Фицдуейн изложи плана си в подробности. Лонсдейл слушаше внимателно. По-голямата част от живота му беше минал в специални операции, а по стара традиция на спецсилите не се налагаше никакъв план.

Ставаше въпрос за най-обикновен прагматизъм. Неприятелският огън не подбираше чиновете и спецсилите бяха изложени на невероятен риск, понякога съвсем неоправдан.

— А защо не с хеликоптери? — попита Лонсдейл. — Нахлуваш бързо, омиташ се бързо. И от такива пречки като огради и минни заграждения изобщо не ти пука. Просто притискаш неприятеля отвсякъде.

Фицдуейн кимна. Хеликоптерните нападения бяха специалитет на американските въоръжени сили и след иранското фиаско 32 32 През април 1980 г. президентът Картър се опитва да спаси взетите за заложници 52-ма служители на американското посолство в Техеран и възлага работата на военните. Спецоперацията обаче претърпява унизителен неуспех, след като един от хеликоптерите се блъсва в един безмоторник и пада на земята в пламъци. — Б.пр. много от възраженията срещу тези машини, като например „технически ненадеждни“, бяха вече отпаднали като несъстоятелни. Въпреки това те не бяха единственият начин за нападение.

— Куинтана е организирал отбраната си въз основа на две основни заплахи — каза той. — Нападение от мексиканската армия или нападение с хеликоптери. Да, мексиканската армия би могла да го стори, което почти със сигурност ще означава традиционно нападение по суша, извършено от бронетанкови войски, с добра артилерийска подготовка. За да отбие подобна атака, Куинтана разполага със собствена бронетанкова техника и артилерия, вкарани контрабандно от страните в Източна Европа. Освен това му помага и теренът. Можеш да стигнеш до платото, където всъщност е петролът, само през няколко прохода, чиято защита е проста работа… Мексиканците наистина разполагат с малко десантни войски, които, освен че са недостатъчни, страдат и от класическата слабост на почти всички военновъздушни сили в света — екипирани са много леко. Ако направят десант на платото, армията на Куинтана ще ги разкъса на парчета. Мексиканските десантни войски не са като американските с прикрепените към тях хеликоптери и подкрепа от други родове войски, да не говорим за мощта на американските военновъздушни сили. Тия момчета просто не разполагат с необходимата огнева мощ. И още нещо — нямат опит. Мексико не е водило съвременна война.

— Нищо от казаното дотук не може да се използва като аргумент срещу едно нападение с хеликоптери, проведено от нас — каза Лонсдейл. — А и опит имаме.

Фицдуейн мислено отбеляза, че Ал говореше от името на двама им. Рейко Ошима представляваше една недовършена работа, а и началникът на полицията, въпреки хубавата природа наоколо, бе отегчен от бездействие.