— Защо не го използва пак? Щом техникът има достъп…
— Пратили са ги да отстранят някаква по-сложна повреда — отвърна Фицдуейн. — Обикновено електрониката в по-вътрешните нива се обслужва от хора на Куинтана. След това техникът бил извикан обратно в Токио. От Коанчо наистина се опитали пак да изпратят свой „техник“, но този път не ги огряло. Засега, доколкото е възможно за това място, никой не излиза навън и никой не влиза вътре. Говори се, че дори обичайното мексиканско равнодушие сякаш се е изпарило яко дим. Мястото е запечатано херметически и именно поради тази причина Куинтана е завел наемниците си там. Работата на Ошима е да задържи кораба на вода и очевидно засега успява. На всеки му замръзва кръвта, като я види. Оная кучка няма да те прати в карцера, ако например не си претърсил някой камион както трябва. А направо те просва на пясъка да съхнеш с отрязани топки и с мравки и скорпиони за компания. Добросърдечно момиче.
Килмара се усмихна, после отново доби сериозен вид.
— Е, все трябва да има някакъв начин да се осъществи връзка — настоя той. — Я ми кажи нещо за разположението и всекидневния живот в обекта.
— Текуно е огромен, но най-слабо населеният щат в Мексико — започна Фицдуейн. — Фактически цялото му население живее на бреговата ивица около пристанищния град Текуац. А навътре земята се превръща в сухо, горещо и безводно плато. Средната му височина варира от сто до хиляда и петстотин метра. През деня се печеш като във фурна, а през нощта измръзваш като във фризер. Пътищата са малко, главно защото няма накъде да водят. Мексико е железопътна страна, но в този случай железопътната линия върви само покрай брега.
— Да, но петролът е навътре в платото, нали? — вметна Килмара.
— Петролът по принцип обича да се появява из забравени от бога места като Саудитската пустиня или Северно море — отвърна Фицдуейн. — И вътрешността на Текуно не прави изключение. Така че петролът се намира под централното плато, което се състои главно от скали, камънак и пясък. Изпомпва се от автоматизирана техника и се отвежда по тръбопровод до морето. Тъй като това е стратегическа суровина, цялата вътрешност на Текуно е отцепена за външни хора под предлог да се предпазят петролните полета от терористи и саботажи. Поради огромните разстояния охраната на района се осъществява съвместно от местните милиции и армията, подпомагани от една военновъздушна база, наречена Мадоа. На около осем километра от нея е Дяволската стъпка, където е разположена базата на терористите.
— Първата мисъл, която ми идва наум — забеляза Килмара, — е, че ако аз бях на мястото на Куинтана и исках максимална сигурност, щях да разположа базата си на територията на военното летище. А той я е разположил на осем километра от него. Защо? Сигурно има причина, тъй като, доколкото разбирам, Куинтана не е никак прост. А това ни връща пак към Дяволската стъпка. Какво толкова има в това място, че го е накарало да го предпочете пред сигурността?
— Сигурността им не е пострадала ни най-малко, за съжаление — каза Фицдуейн. — Но въпреки това си прав. За тях би било идеално да слеят двете бази ведно или поне да ги направят една до друга. Обаче заради терена това е невъзможно. За едно летище е нужна равна земя, а между летището и Дяволската стъпка площта е всичко друго, но не и равнинна. Така че те са избрали най-доброто разрешение на проблема. А между двете бази има път, който ги обгражда, затова сам по себе си това представлява един затворен периметър. Вярно, че е доста голям район, за да бъде ефективно пазен, но пък редовно патрулират по него с лекобронирани машини, а един танков взвод е в непрекъсната бойна готовност и понякога и той се включва в обиколките. Тия хора не си играят.
— Дай да се върнем пак на Дяволската стъпка — каза Килмара. — El Huella del Diablo.
Фицдуейн се усмихна. След инцидента във Файетвил Килмара трябваше да се върне в Ирландия при любимите си рейнджъри и макар че редовно говореше с тях, вероятно пропускаше много неща. А той обичаше да е винаги в час.
— Дяволската стъпка — подзе Фицдуейн — взима името си от приликата с отпечатък, оставен от нещо, напомнящо на следа от чифтокопитно. Състои се от два съседни каньона и от въздуха прилича на две подковообразни долини една до друга. За да осигуриш охраната на всяка от тях, достатъчно е да разположиш на високото по една закрита огнева точка и от всеки край да го затвориш с портал. И нашите приятели са направили точно това. В едната долина се намира базата на терористите, а в другата, в която върви свръхсекретният процес на извличане на петрола, е онова, което те охраняват. Всичко е опасано от тръби и техника.
Читать дальше