Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Според Килмара животът би трябвало да е по-рационален, но при Фицдуейн, изпаднал в такава ситуация, инстинктът заместваше рационалността.

— Катлийн е в Текуно — каза Фицдуейн с равен глас.

— Потвърдено ли е?

— Не — бавно отвърна Фицдуейн. — Нищо ново, което да не знаеш, но съм почти абсолютно сигурен, че зад това стоят Ошима и Яибо. Пак говорихме с Чифуне и стигнахме до извода, че друго просто не може да бъде. А Чифуне също е мислела Ошима за мъртва. И, изглежда, някои от шефовете й в японските служби за сигурност са били започнали операция, дето май се изплъзва от контрол. Вместо терористка, която да ги отведе при нейните колеги, те май вече имат изтървано на воля чудовище… И нещо повече — според тях Ошима замисля някаква операция срещу Съединените щати от базата си в Мексико. Имайки предвид несигурните отношения между Япония и САЩ, това е повече от обезпокоително. Адски сериозно е! На някой от американското правителство може да му дойде наум, че тук по някакъв начин са набъркани и японци. Не са, настоява тя, но положението изглежда лошо. Бюрократите от Токио се надявали, че проблемът ще се разреши от само себе си. Но вместо това той така се задълбочил, че Чифуне била изпратена да го разреши дискретно.

Килмара се опита да отпие от кафето, без да изцапа устни в каймака му. Много ясно си спомняше агентката от Коанчо Чифуне Танабу. Ето, това се казваше жена, но нямаше предвид съпруга и майка. Чувстваше, че между Фицдуейн и нея е имало нещо, макар Хюго да не беше споделял. Той се върна и се ожени за Катлийн.

— Чифуне познава Ошима по-добре от всеки друг — каза Килмара. — Тя как мисли, какъв е мотивът на Ошима да отвлече Катлийн?

— Чисто отмъщение — отвърна Фицдуейн. — И интересно, Чифуне смята, че Катлийн е вторична цел. Открила й се възможност да я отвлече и тя го е направила. Струва ми се, че съм готов да се съглася с Чифуне.

— Значи според теб не държат Катлийн за примамка — каза Килмара. — Малка хамсийка, за да хванат едрата скумрия, наречена Фицдуейн, а?

— Възможно е, но не мисля така — Фицдуейн поклати глава. — За да ми заложи капан, тя трябва да е сигурна, че знам за Дяволската стъпка, а това означава, че трябва да остави някаква следа. Засега обаче всички улики сочат, че тяхната база е много строго засекретена. Не, нещо ми подсказва, че Ошима има други планове, а Катлийн е странична работа. Ако съдим по предишните й изпълнения, Ошима ще си играе няколко месеца с Катлийн, ще се опита да я пречупи и накрая ще я убие. Такъв й е моделът на поведение. Обича да вижда около себе си жертви. Да усеща мощта си. Преди време отвлякла един полицай в Япония и го държала две години прикован с вериги в една пещера.

Не спомена обаче какво му е направила. Полицаят бил жив, когато го намерили, но… Фицдуейн изхвърли мисълта от главата си. Единственото му утешение бе, че Ошима има навика да отлага сериозните физически изтезания до по-късен етап на пленничеството. В началото винаги започваше с психологически мъчения.

— Я ми разкажи още нещо за оня японски агент в Текуно — помоли го Килмара. — Щом имаме човек вътре, значи можем да получим потвърждение дали Катлийн е там, или не.

Фицдуейн му разказа за японската операция, доколкото знаеше за нея. После продължи:

— Добрата новина е, че благодарение на човека на Чифуне сега знаем много повече за базата и нейното разположение. Лошата новина обаче е, че Хори-сан, макар че е доста близък с Ошима, среща огромни трудности за влизане във връзка. В Токио може да се обади по телефона, да напише писмо или да проведе мигновена среща в метрото. А в Текуно бедният човек е, кажи-речи, затворник. Онези хора са параноични на тема сигурност. И заради това всъщност са оцелели толкова дълго. За тях врагът е Информаторът с главно И, затова са взели всички мерки срещу него. И още по-лошо — прецедентите сочат, че вероятността да бъдеш предаден от най-близките и доверени хора е най-голяма. Така че дори и най-вътрешният кръг, в който е и Хори-сан, не е изключен от подозрение.

— А досега как е осъществявал връзка? — попита Килмара.

— Доколкото разбирам, все пак го е правил.

— Същия въпрос зададох и аз на Чифуне — отвърна Фицдуейн. — Стана ясно, че той бил там от петнадесет месеца и за това време е успял да осъществи връзка само два пъти. Първо рискувал да прати по пощата писмо, адресирано до пощенска кутия на Коанчо в Мексико сити. После предал едно пакетче на японец, дошъл заедно с цяла бригада сънародници по поддръжка на техниката в базата им. Изключителен риск е поемал, защото не познавал човека. Сигурно е бил на голям зор. Обаче работата станала.