Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Ричардсън заразхвърля клоните и скоро пред него бавно се разкри багажникът на един додж седан. Взет под наем, доколкото можеше да се разбере. Колата бе обърната с предница към гората.

Багажникът бе заключен, но вратите не бяха. В контакта нямаше ключове, но той успя да намери лостчето за отваряне на багажника. Веднага разпозна миризмата — смес от кръв, екскременти и страх. Миризмата на насилствена смърт.

Протегнал предпазливо цевта на пушката, Ричардсън повдигна капака на багажника. Вътре бе проснато тялото на млада жена, която се взираше в него с широко отворени, изхвръкнали от ужас очи. Гърлото й бе разрязано и изглеждаше, че е била оставена да умре тук от загуба на кръв. Дрехите й и вътрешността на багажника бяха подгизнали от кръв.

Ричардсън си я представи как лежи вътре, побъркана от страх, а убиецът й хлопва багажника, стиснал кървав нож в ръка. По ръцете й имаше дълбоки порезни рани, явно се е опитала да се отбранява. По-внимателният оглед показа, че кръв има на и около предната дясна седалка. Била е там, когато е нанесен ударът, каза си той, а след това са я захвърлили да умре отзад. Побиха го тръпки.

Потиснат и с омекнали колене, той повика диспечерната. Оправяше се с катастрофи, ако при тях нямаше пострадали деца, обаче тази необуздана касапница го разтърси. Той си помисли за Сюзън, можеше тя да е вътре сега.

Според процедурата се налагаше да изчака оперативната група, но той трябваше да свърши още нещо и знаеше, че е достатъчно добър, за да го свърши както трябва. Започна бавен и основен оглед на поляната, движейки се приведен.

Виждаха се явно следи от хеликоптера, както и от дейността около него. Вихърът на витлата бе вдигнал цяла вихрушка от шума и клонки, а по следите от шейната на хеликоптера можеше да се разбере, че приземявайки се, пилотът е закачал върховете на дърветата. Неопитен, отвикнал от летене или откачен безумец? Трудно е да се каже. Според Ричардсън — отвикнал. Един новобранец едва ли би се решил да каца на толкова тясно място.

След дванадесетминутно търсене нещо проблесна в песъчливата почва до следите от плазовете. Бе почти затъпкано в земята, изтървано случайно или нарочно.

Той клекна и разчовърка пръстта с една клечка. Беше необичайна наглед гривна, направена, както му се стори, от два вида злато. Ричардсън закачи гривната с клечката, измъкна я и я поднесе до очите си. Представляваше някаква абстракция, от едната страна приличаше на арфа. Бе скъпо нещо, имаше закопчалка и предпазна верижка. Тази работа не ще да е паднала случайно, каза си той.

После прочете надписа вътре.

От джоба на панталона си Ричардсън извади найлонова торбичка за улики и прибра гривната. Мислеше усилено — тази куражлийка сигурно е хвърлила още нещо. Обаче по пътя не откри други улики, защото най-вероятно прозорците наистина са били плътно затворени. А ако е била в багажника заедно с другата жена? По дяволите, жената може да е била поначало само една, а свидетелят да се е объркал. Съпротивявала се е, докато са я качвали на хеликоптера, и е била убита.

Не, това не му звучеше правдоподобно, тъй като всичко останало свидетелят бе описал правилно. Защо тогава да се съмнява, че са били две жени? Това означава, че отвлечената е държана или в багажника, или на задната седалка. Трябваше да претърси колата, за да разбере, а това вече щеше да бъде сериозно нарушение.

От друга страна, при отвличане — а той вече бе сигурен, че се касае именно за отвличане — времето бе от решаващо значение.

Намери листче, пъхнато под тапицерията на задната седалка. Беше бланка от телефонно съобщение, каквато използват в хотелите и ти я дават, за да не забравиш номера на стаята си. Нямаше дата, но хартията изглеждаше наскоро откъсната от кочана.

Мъртва жена, със сигурност убита, и вероятно отвличане… А в това бе намесен и някакъв тип, наречен Хюго. Бланката бе от Файетвил.

Ричардсън отново се обади на диспечерната, решен повече да не търси. Отвличане, на това отгоре и с хеликоптер, със сигурност означаваше намеса на федералните власти. А те можеха да се вкиснат, като разберат, че някой е вършил поразии по местопрестъплението.

Сержант Ричардсън не смяташе, че е вършил поразии, но както много неща в този живот, и това бе въпрос на гледна точка. Прииска му се оперативната група вече да си е довлякла задника. Скоро щеше да се стъмни.

Шелби Джаклин, шериф на Файетвил, затвори телефона и се замисли: Когато беше млад, твърдо вярваше в моменталната реакция. Сега обаче предпочиташе първо да усети ситуацията и тогава да пристъпва към действие.