Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

С един телефонен разговор разбра кой е тоя Хюго. Въпросът бе какво да прави оттук нататък. Този Хюго Фицдуейн можеше и да е убиец, но можеше и да е абсолютно невинен човек. Обаче вероятността убитата или отвлечена жена да му е близка беше много голяма. А според статистиката немалка част от убийствата се извършваха от някой близък на жертвата — например съпруг или съпруга.

Работата ставаше сложна. Трупът бе намерен от щатската полиция и бе извън неговата юрисдикция, обаче заради този Фицдуейн нямаше да мине много време и от ФБР щяха да се намесят.

Можеха веднага да разпитат Фицдуейн или първо да си извадят разрешение за обиск и да обърнат стаята на този ирландец наопаки. Така бе по-безопасно, а изваждането на разрешение за обиск нямаше да им отнеме много време. Съдията Райкъл бе с много твърди възгледи за престъпления, свързани с насилие.

Също така не бе лоша идея да провери Фицдуейн чрез ФБР. Шериф Джаклин не изпитваше кой знае какви топли чувства към тях, но бе разбрал, че ако иска работата да се свърши, и съюз с дявола бе разрешен.

Кънтри музиката гърмеше и изпълваше въздуха, танцьорите с жълти ризи, червени шалчета и бели стетсъни 21 21 Каубойска шапка. — Б.пр. подскачаха и се въртяха прецизно в добре отрепетиран синхрон.

Неколкостотин души участници в изложбата се бяха събрали около басейна и пред стъкмения на открито бар. Масите, застлани с покривки на квадратчета, се огъваха от барбекютата, а сервитьорите тичаха напред-назад като луди.

След дълъг и труден ден хората си пийваха, хапваха, общуваха помежду си, отпускаха се. Жените този път бяха значително повече, отколкото на изложбата. Съпругите и приятелките, оставили мъжките си половинки да си поиграят малко с любимите играчки, сега се бяха появили.

Атмосферата бе празнична и вечерта даваше всички признаци да се превърне в едно наистина добро парти. Демонстративните парашутни скокове щяха да са последното нещо за деня, свързано със специалните операции.

Както се бяха споразумели, Дана държеше под око Катлийн. Тексас вършеше същото с нейните хора. Помисли дали да не отиде на партито, но се отказа, тъй като светското събитие щеше да попречи на работата й. Затова сега стоеше зад парапета на плоския покрив на дясното крило и гледаше партито. От това място, пет етажа над земята, тя можеше спокойно да държи под око подопечните си с помощта на бинокъл. Дори можеше да разбере какво казват по движението на устните.

Друга причина да не отиде на празненството бе Дон Шенли. Предната нощ бе минала чудесно и тя искаше да я запомни такава. Ако се срещнеха отново лице в лице, нещата можеше да се усложнят, а после щеше да я заболи. Шенли се е поддал на чара и, тя знаеше това, но той бе мъж от особен тип. Можеше да го накара да кръшне, ако се постараеше, ала верността му бе насочена в друга посока и той нямаше да я промени. Тя го разбираше и от това я заболя… Лошо, всички добри мъже бяха женени.

Тексас отново огледа обстановката — около басейна бе пълно с хора. Отляво беше главният корпус на хотела. Точно срещу нея се простираше другото крило със стаите, подобно на това, на което бе застанала, само че с два етажа по-ниско. Между сградите имаше само една алея, завършваща с паркинг. Парашутистите, както вече й бяха казали, щели да се приземят около басейна. Щеше да се получи живописно зрелище.

Тя отново прехвърли в ума си мерките за сигурност на изложбата. В края на деня всеки изложител трябваше да свали оръжието от витрината, да го заключи и да го остави на пода в изложбената зала или да го занесе в стаята си. Страничният ефект от тази мярка бе, че охраната леко се отпущаше. Щом оръжията са под ключ, не е необходимо да има толкова голяма бдителност.

В Батън Ин все пак бяха в относителна безопасност. Тексас обаче бе професионалистка, затова стоеше горе и внимателно наблюдаваше партито.

Изведнъж видя Шенли и сърцето й подскочи. Опитваше се да запази самообладание, но тялото й я издаваше.

— Хюго — каза Килмара търпеливо. — Отпусни се и си гледай почивката. Ако Катлийн е отишла до морето на разходка, както според мен е станало, няма начин да не закъснее. Даже може да преспи там, много е далече… Така че се отпусни. Тя е голямо момиче, а Дана я държи под око. Катлийн е бременна и това май действа особено на настроението й. Тя просто иска да остане малко сама, нормално е.

Фицдуейн вдигна поглед към приятеля си. С всяка фибра на тялото си искаше да е така. Но неговият инстинкт, който рядко го подвеждаше, му подсказваше, че нещо се е объркало. Той не бе някакъв божи дар, по-скоро проклятие. Животът бе достатъчно сложен и без разни предчувствия. Добре че бе надарен с умерен и уравновесен темперамент, който също така рядко го подвеждаше.