Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Направи усилие да се успокои. Музиката заразяваше с ритъма си, а хората наоколо се забавляваха. Не му се искаше да изглежда така, сякаш са му потънали гемиите.

— Щях да се чувствам по-щастлив, ако се бе обадила по телефона — отвърна той. — Почти винаги се обажда.

Килмара го изгледа остро. Дълбоко в себе си той бе също така обезпокоен, но не виждаше какво би могло да се направи на този етап.

— Хюго — повтори той твърдо. — Вие сте се сдърпали и Катлийн просто иска да прекара известно време сама. Приеми го и престани да се държиш като стара свекърва.

Фицдуейн се усмихна — Шейн беше прав. Време бе да сменят темата. Посочи към танцьорите.

— Никога не съм танцувал или пък правил любов с шапка и каубойски ботуши.

— Не знаеш какво си пропуснал! — каза Шенли. — Къде е Мори?

Килмара се засмя.

— С един човек горе-долу може да се справи, обаче с повече — не. Работи в къщурката си на колелета.

— А Тексас е горе на покрива — забеляза Фицдуейн с равен глас. — Красивата блондинка с бинокъла, нашият ангел пазител.

Шенли вдигна поглед, така че Тексас да улови с бинокъла очите му.

— Знам — каза той тихо.

Шериф Джаклин прегледа още веднъж доклада на ФБР.

Хюго Фицдуейн наистина им бе познат, само че нямаше криминално досие. Ирландецът бе на страната на добрите и имаше отлични връзки. Бяха приложени и няколко телефонни номера, на които да се обади за допълнителна справка. Единият беше на Ленгли. Хълмът 22 22 Конгресът. — Б.пр. също беше представен. А момчето бе полковник в някаква антитерористична групировка. Това вече даваше представа за възможните разклонения по-нататък.

— Майка му стара! — промърмори той на себе си. — А пък аз замалко да го арестувам за убийство.

Майк Ердман, следователят на шерифството, пъхна глава през полуотворената врата.

— Шерифе — каза той. — Имаме разрешително да обискираме стаята на Фицдуейн.

Шерифът вдигна поглед.

— Чакайте малко. Имам предчувствието, че тази работа ще излезе по-сложна.

Той отново се замисли. Тук имаше стиковане на елементи, които се разклоняваха далеч извън всекидневните му задължения. Това не ти е да се разправяш с група натаралянкани войници, помлели някой бар, или с внезапно завърнал се от задгранична командировка съпруг, току-що издухал мозъка на жена си или на любовника й.

Тук се носеше ехо от друго бойно поле: убийство, отвличане, хеликоптер, антитероризъм; тайнственият Хюго Фицдуейн; изложба на оръжия за специални операции.

Твърде много връзки във Вашингтон, във ФБР. Нещата можеха да вземат неприятен обрат. Федералните агенти бяха като заразна болест — лесно се прихващат, но трудно се отърва човек от тях.

Той отново вдигна поглед към Майк Ердман:

— Звънни на военната полиция от Форт Браг и им кажи.

— Какво? — изгледа го Майк.

— Нещо става тук — отвърна шерифът.

— Какво? — повтори Ердман. — Шерифе, знаеш много добре, че под военните си дрехи всички там са ченгета. Ще започнат да задават въпроси. Кой, какво, къде, мотиви, възможности?

Шериф Джаклин се реши на безразсъдно действие, нещо, което никога не правеше. Но търпението му изведнъж се взриви.

— Кажи им, че имаме основания да подозираме, че в района се крият терористи и става някаква голяма работа.

Ердман го зяпна.

— Майк — каза шерифът. — Ти си чудесен детектив. Но понякога си най-обикновен задник — той се усмихна. — Нищо лично. А сега действай!

Ердман се върна на бюрото си. Тъкмо вдигаше слушалката, когато чуха експлозията и усетиха труса.

— В Браг ли? — попита той високо.

Шериф Джаклин отиде до вратата.

— Не — отвърна той. — Много по-близо.

Не се наложи да чакат дълго. Първото позвъняване дойде след около тридесетина секунди.

— Шерифе?

Джаклин вдигна глава и внезапно усети смъртна умора.

— Шерифе, гръмнала е бомба в Търговския център в Оук Парк. Десетки убити, стотици ранени. Пострадали са много военни семейства, както изглежда.

Мисълта, която бе споходила вече Джаклин, отново изплува. Не бе необходимо да удариш Браг, ако искаш да избиеш много войници и семействата им, трябва само да взривиш близките търговски центрове. Никаква военна полиция и минимална охрана. Детска игра за някой изпечен терорист.

Беше мислил върху това и преди и бе повдигал въпроса на срещи между щатската и федералната полиция. Не му бяха обърнали внимание, а бе трудно да се върви срещу системата. Ако тръгнеш, сам ще си го завреш, знаеше Джаклин.