Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— „Чиноут“ — обади се Мори. — Направиха ония бъгита специално за пясъчните дюни и те се справиха чудесно в Баха. Американската армия формира едно специално подразделение, което започна да си играе с преустроени „Чиноут“, снабдени с гранатомета, TOW 19 19 Tube-launched, optically tracked, wire-guided missile. Съкращението горе-долу отговаря на възприетото в нашата армия ПТУРС — Противотанков управляем ракетен снаряд. — Б.пр. и подобни играчки. Оценката им показа, че една машина за бърза атака, или както им казват вече МБА, може, и то в повечето случаи, да се справя успешно не само с лекобронирани машини, но и с танкове. Чух, че съотношението било едно към девет и едно към четири в тяхна полза.

Фицдуейн кимна.

— Ситуацията става по-сложна, когато стане въпрос за комбинирана техника, защото бронетанковите войски не могат да си вършат работата във вакуум. Ако към уравнението прибавим и хеликоптери, може би МБА няма да е толкова добра. Освен това танковете „Абрамс“ и програмата „Хъмвий“ 20 20 Нещо като нашия БРДМ — Бронирана разузнавателно-дозорна машина. — Б.пр. бяха доста напреднали, ставаше въпрос за големи пари и на никого не му се искаше да ги изгуби. Така че, поради всички тези практични съображения, идеята за МБА умря. Чувам, че морската пехота купила няколко, тюлените също ги използвали с успех, обаче до голяма разработка, от каквато програмата имаше нужда, така и не се стигна. А трябваше, защото финансирането на МБА щеше да е все едно да храниш пиленца в сравнение с повечето военни програми. Ето такъв е проблемът на евтините програми, няма много пари в тях.

Килмара се усмихна.

— Е, след като ни липсваше истински бюджет по щатски стандарт, ние посъбрахме малко информация от американския опит, взехме някои неща и от Обединеното кралство и си направихме наша машинка, но решихме да опитаме в малко по-различна посока. И „Чиноут“, и „Сейкър“ са машини на колела, идеални за някои терени, но не стават за блатисти или заснежени местности. И тъй като нямахме пари, за да конструираме машини за всеки отделен терен, решихме да се спрем на небронирана, високоскоростна верижна машина, която да прави повечето неща като „Чиноут“ и „Сейкър“, но из целия свят. Пясък, кал, скала, сняг, лед, блатисти местности.

— „Гънтрак“ може да мине навсякъде! Намерението ни е да го снабдим с достатъчно огнева мощ, за да обърне един танк и да се справи с непосредствена заплаха от въздуха. Именно върху разработката на въоръжението работим в момента. Искаш ли да го видиш, Дон?

Шенли не бе свикнал генералите да се държат толкова свободно. По природа той бе сърдечен човек и бе разбрал, че сред американските военни кръгове едно ясно и отсечено „сър“ не минава незабелязано.

— Да, сър! — каза той.

Килмара го огледа с любопитство.

— В Ирландия напоследък се държим доста неофициално — забеляза генералът. — Нормално е да се обръщаш на малко име. Аз съм Шейн. Той е Хюго, а този… — той кимна към Мори — мисля, че той вече се разтопи.

Мори се представи благосклонно.

Фицдуейн пъхна една касета във видеото и всички се извърнаха към екрана. Теренът представляваше еднообразна скалиста местност, покрита тук-там с храсти и жилава трева. На заден план се виждаше верига от хълмове под небе, оцветено в някаква сюрреалистична смесица от заплашително тъмни облаци и промъкващи се между тях слънчеви лъчи. Беше мрачен, но драматичен пейзаж, събрал в себе си изключително богати вариации от форми, линии, отсенки и цвят. Беше смайващо красиво и Шенли изведнъж си даде сметка, че това, което вижда, не е просто някаква си чужда земя. Там бяха неговите корени, това някога е било негов дом.

В далечината се появи някаква тъмна форма. Беше трудно да се различат отделни детайли, силуетът бе нисък и неясен. Машината се приближаваше на зигзаг, преминавайки през терен, непроходим за колесно превозно средство. Ако звукът на записа бе добър, това нещо вдигаше изненадващо малко шум.

Машината се приближи и мина успоредно на камерата, излагайки профила си на наблюдателя. Тогава се забеляза, че макар веригите да газят по силно неравен терен, горната й част е стабилна.

Водачът блокира едната верига, „Гънтрак“ се завъртя на 360 градуса й спря. Такова нещо Дон и Мори не бяха виждали. Малък, нисък и черен сандък на вериги с клиновидна предница и нещо, което приличаше на сгънати вилици за мотокар отзад. Отпред седяха водач и мерач, и двамата екипирани с по една 5.56-милиметрова картечница „Минимай“.