Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— Момчета, кажете ми какво искате да правите — започна без предисловия Шенли. — Колкото повече знам, толкова по-лесно ще ми бъде да ви помогна.

— Ти просто искаш да си продадеш стоката — обади се Мори заядливо. — Мразя търговците.

Фицдуейн мислено изстена. Това не беше най-добрият начин за начало на разговор. Беше си наумил няколко неудобни технически въпроса. Откритата неприязън нямаше да помогне, сега-засега трябваше само да се води по течението.

— Зависи от гледната точка — усмихна се приветливо Шенли. — Лично аз гледам на себе си като на човек, разрешаващ проблеми.

— Какво разбираш ти от битка? — изръмжа Мори, който го гледаше сърдито. — Служил ли си някога?

Шенли бе уморен, Фицдуейн го виждаше много добре. Като чу въпроса на Мори, той пребледня, сякаш бе дълбоко засегнат. След агресивното държане на Мори Фицдуейн не би се изненадал от някой гневен изблик, но човекът от „Магнавокс“ бе образец на сдържаност.

— В областта си съм по-добър от мнозина — отвърна той спокойно. — И се надявам, че за вас това ще се окаже достатъчно, господа. Доколкото разбрах, искате да използвате уреда при МВА. Може би няма да е зле да започнем оттам.

Фицдуейн улови погледа на Килмара и му кимна едва забележимо, за да се намеси.

— Дон, моето поделение бе създадено като бойна единица за борба с тероризма — започна той. — По-късно прерасна в бойна единица с възможности за нападение. Наложи ни се да използваме по-тежка огнева мощ, за да се оправяме с бронева защита и други специални ситуации. Обаче скоро след това се натъкнахме на проблем и той се оказа много прост. Нашите рейнджъри, независимо в каква физическа форма са, просто не можеха да носят всичкото въоръжение и оборудване, което смятахме за необходимо. Сигурен съм, че си запознат с цифрите.

Шенли кимна.

— Един войник в добра физическа форма може да носи само около една трета от собственото си тегло, ако искаме от него да бъде боеспособен — да кажем, някъде около тридесет килограма. А на практика, след като му накачите резервните боеприпаси и всички съвременни джунджурии, момчето — или момичето, както става напоследък — започва да подгъва колене под петдесетте, че и повече килограми. Това ограничава подвижността му и той се уморява по-бързо. И нещо още по-лошо — въпреки това той не носи всичко, което му е необходимо за съвременния бой. Дните, когато мъкнехме само един автомат и два пълнителя с по тридесет патрона, отдавна са отминали. Сега боецът е натоварен със сто патрона, противотанково оръжие, експлозив, мини, лазерни далекомери и… — той се усмихна — термичен уред за нощно виждане. А има и още неща. Батериите за радиото са истинско проклятие.

— Значи картинката ти е ясна — каза Килмара. — Един войник от специалните сили никога не е бил по-добре екипиран в цялата история на военното дело, но просто не може да носи онова, от което има нужда.

— Е, аз подхвърлих този проблем на полковник Фицдуейн. Хюго ги разбира тия работи.

На Мори май започва да му става интересно, помисли си Фицдуейн и подхвана:

— По време на Втората световна война баща ми е бил един от основателите на SAS 18 18 Special Air Service — британска специална въздушна служба. Елитна бойна единица за изпълнение на диверсионни задачи в тила на врага, основана от майор Дейвид Стърлинг, чиято ефикасност за пръв път била изпитана в Северна Африка срещу германците. — Б.пр. в Северна Африка. Идеята на Стърлинг била да нападнат германците зад техните отбранителни линии с помощта на тежкобронирани джипове.

— И какво? Номерът минал ли е? — попита заинтригувано Шенли. — Доколкото знам, немската армия в Северна Африка се е състояла предимно от бронетанкови войски. Джипове срещу танкове не ми изглежда добро хрумване.

— Няколко дузини мъже разрушили повече самолети на земята, отколкото обединените въздушни сили на съюзниците, състоящи се от хиляди хора — отвърна Фицдуейн. — Колкото до танковете, идеята била да не се блъскат гърди с гърди. В онези дни не е могло да унищожиш танк с нещо, което да се носи в джип. Обаче джиповете са по-бързи и могат да се крият. И са ужас за лекобронирани машини и камиони. Погледнато тактически, изпълнението и резултатите били брилянтни.

— Обаче загубите сигурно са били тежки — забеляза Шенли.

Фицдуейн поклати глава.

— Ирония на съдбата, но в SAS са били в по-голяма безопасност, отколкото войниците от редовната армия. Всъщност срещу грубата сила те противопоставяли бързина, маневреност, огнева мощ и ум… Както и да е, имайки предвид успехите на SAS, започнах да разработвам идеята за бърза, лекобронирана машина, снабдена с леко, но мощно въоръжение. И много скоро се наложи да обърна поглед насам.