Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Фицдуейн смени темата.

— Къде е Мори? — попита той.

— В подвижната си къща — отвърна Килмара. — Има си кодиран мобифон и по него разговаря с Лий Кокрейн. Слушай какво ти казвам, тия типове кроят нещо.

— Какво? — попита лениво Фицдуейн.

— Истински туроператори — разпали се Килмара. — Според мен още се чудят как да те закарат до Мексико. Имат си оня проблем с Текуно и мислят, че си най-добрият за тази работа. Доста ласкаво от тяхна страна.

— Няма да стане — отвърна Фицдуейн. — И у дома си имам достатъчно престрелки.

— С Катлийн ли? — попита Килмара леко изненадан.

— С Боти — отвърна Фицдуейн с усмивка. — Сладкото ми петгодишно синче. Онова, което хванахме да си играе със заредения ти служебен пистолет и малко оставаше да го приведе в действие.

Килмара пребледня, много добре си спомняше. Бе свикнал с тероризма, но май петгодишните хлапета представляваха заплаха от по-висок разред. Освен това децата усвояваха всичко за предпазители и други подобни от телевизията. Боти бе разбрал, че няма да може да издърпа затвора, и когато го видяха, той бе приклещил оръжието в едно менгеме и тъкмо бе започнал да дърпа механизма с две ръце. Малко, изобретателно чудовище.

— Май си прав — въздъхна Килмара.

Само на петнадесет минути път от района на изложбата имаше една стара кариера, която бе преустроена в стрелбище за изпитание и демонстрация на предлаганото оръжие.

Фицдуейн и Килмара се качиха на автобуса за там. Не бяха казали нито на Дана, нито на Тексас, затова се чувстваха като ученици, избягали от час. От друга страна пък, щеше да бъде наистина много глупаво някой терорист да опитва каквото и да било именно тук.

Пътниците разполагаха с всякакво оръжие, каквото бе способен да сътвори човек, и в момента пътуваха към стрелбището да го пробват. Те двамата също бяха въоръжени, въпреки че пистолетите им бяха играчка в сравнение с екзотичната огнева мощ наоколо. На Фицдуейн му мина през ума, че домашния тостер едва ли го очакват някакви съществени подобрения през следващите петдесет години, обаче производителите на оръжие нямаше да пожалят усилия в изобретателността да се убива.

В кариерата бе горещо, яркото слънце блестеше ослепително от чистото синьо небе.

Около огневата линия, в полукръг, се бяха събрали четиридесетина души. Поне една трета от тях бяха в униформи, а останалите — облечени във всичко, като се започне от черни тениски с нацапотени по тях лозунги, комбинирани с камуфлажни куртки и високи десантни обувки, и се стигне до официални костюми и връзки. Малко повече от дузина бяха жени.

— Не знам как да го нарека, шоу или ужас — забеляза Фицдуейн.

— Да ги гледаш как пукат, е забавно — отвърна Килмара. — Ужасът започва, ако кариерата отвърне на огъня.

В редиците около огневата линия настъпи раздвижване. Пред тях пристъпи мъж, облечен в доста износена, но чиста камуфлажна униформа, и се обърна към присъстващите. На главата му бе нахлупена теснопола военна шапка, която му стоеше така, сякаш се бе родил с нея.

— Казвам се Кътлър — заяви той. — След малко ще видите демонстрация на „Брунсуик“ — нападателно оръжие за автоматчици. Това е едно необикновено оръжие.

До него на земята имаше лека картечница „FN Минимай 5.56“. Цевта й бе обърната към бункер от чували с пясък, разположен на около триста метра от огневата линия. На бункера бе облегната тежка стоманена плоча, играеща ролята на бронева защита.

— Проблемът с лошите типове е — започна Кътлър, — че невинаги са готови да стоят на едно място, за да можете да ги целите. Много нечестно от тяхна страна. Крият се зад такива места като бункери или съоръжения от армиран, бетон, където вашите пикливи куршумчета не могат да им направят нищо. Тогава какво, по дяволите, ще сторите? Да-а, неприятна ситуация.

Наоколо се закискаха.

— Вече имаме ракети и гранатомети — продължи Кътлър, — но преносимите ракетомети са неудобни за носене, а пък 40-милиметровите гранати само ще одраскат укритието им. Затова сме измислили НОА. Това е въртеливо стабилизирана удължена топка с капковидна форма с диаметър пет инча и половина 17 17 139,7 мм. — Б.пр. . Изстрелва се от пусковото устройство, закрепващо се под цевта на личното ви оръжие.

Кътлър отвори компактно сандъче от матиран метал, закрепи устройството под цевта на картечницата, а след това сложи и гранатата.

— Макар че НОА е монтирано, вие пак можете да използвате личното си оръжие по нормалното му предназначение. Интересното тук е, че при разстояние триста метра траекторията на гранатата е почти права линия. С помощта на мерника вие се прицелвате и гранатата ще удари там, където сте се мерили. При по-големи разстояния вече говорим за стрелба с непряко мерене, защото гранатата може да достигне до хиляда и петстотин метра.