Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Военното присъствие я подлудяваше. А всички бяха толкова весели и непринудено си подхвърляха глупости. Беше й писнало от приказките за мъжка дружба и другарство.

Тя обичаше Хюго и би изтърпяла всичко за него, но това не беше неин свят. Разбираше, че на него също не му е приятно да е застрашен, но имаше една съществена разлика. Тук, сред оръжията, той се чувстваше като у дома си. Това й подейства като шок, когато го осъзна. В Ирландия, на острова, Хюго тренираше с рейнджърите, но онова бе нещо по-ненатрапващо се. Тук страстта му се развихряше по американски, бе далеч по-очебийна и това я стряскаше.

Беше чувала, че брегът на Северна Каролина е много красив. Малко „цивилни“ гледки щяха да й се отразят добре. Наслади се на думата „цивилни“. Винаги й се бе струвала толкова тъпа дума, но сега бе заредена именно с онова значение, за което сърцето й жадуваше.

— Изглеждаш малко поразтревожен, Хюго — подвикна бодро Килмара, като видя, че Фицдуейн закусва сам. — Или жена ти те е пердашила, или пък си мрачен от перспективата да прекараш още един слънчев ден. За нас, ирландците, това е много потискащо. Обичаме редовно да ни мокри дъжд, по възможност неочаквано.

Фицдуейн наистина не беше в настроение, но Килмара му бе много близък и той се усмихна.

— Катлийн не е в обичайната си форма. Събуди се попритеснена и хукна колкото е възможно по-далеч от униформи и военни играчки. Мисля, че ще се попече на слънце и ще се разходи по брега.

— Блазе му на брега — въздъхна Килмара. — Ако нямаш нищо против приказките ми за жена ти, Катлийн е страхотна в бански костюм. Освен това е права — всички тия военни играчки са лайнарска работа. Забавно е, но е страшно — с тях се убиват хора. Ако не бях генерал, щях да им тегля една майна. Но, по дяволите, човече, на теб не ти трябва жена, която да марширува с ботуши из кухнята.

Фицдуейн не отвърна на тази тирада, което бе необичайно. Много обичаше да се закача, когато Килмара бе ядосан. Тук имаше още нещо…

Килмара реши да даде време на приятеля си и се съсредоточи върху закуската от бъркани яйца. Малко след това Фицдуейн проговори.

— Изведнъж без никаква причина, като гръм от ясно небе, Катлийн ме попита дали се сещам за Итън. Въпросът бе толкова неочакван, че нямах време за никакви импровизации. Казах й истината.

Килмара мълчеше, преструвайки се, че съсредоточено рови в мармалада. Наистина не можеше да ги разбере тия американски закуски.

Той също бе привързан много към Итън, майката на Боти, и доста се стресна, когато тя реши да даде предимство на кариерата си пред Фицдуейн. Много го обичаше, но хората нямаше да бъдат хора, ако не проявяваха садистични наклонности.

Привърза се и към Катлийн. Едно японско име също се завъртя из главата му, но не можа да си го припомни добре. Ето това му бе лошото на тези военни сбирки. Хората се наливаха така, сякаш нямаше да има никакво утре. И, разбира се, понякога бяха прави.

— Някои мъже могат да спят с жена и след това да изтрият всичко от паметта си, сякаш не е било — каза Фицдуейн. — Ти можеш ли така, Шейн? Аз не съм способен.

— Понякога са прави — дълбокомислено отбеляза Килмара. — Сексът не бива да се бърка с романтичната част, макар че, признавам, понякога двете неща се застъпват. Ако обаче изрязваш името на всяка жена, с която си спал, на тялото си, скоро ще заприличаш на дърво в алеята на влюбените. Е, аз обичам кората ми да е непокътната. Освен това вярвам, че е по-здравословно да си спомняш само добрите.

Фицдуейн се усмихна.

— И какво каза на Катлийн, когато те попита за Итън? — поинтересува се Килмара.

Приятелят му не бързаше да отговори.

— Мисля за Итън всеки ден — каза той накрая. — Тя е майка на сина ми. Всеки път, когато видя Боти, си спомням за нея. Мисля си за това, което би могло да бъде. И малко се натъжавам. Тя беше моя любима и моя приятелка, прежалих я, но ми липсва.

Ръката на Килмара, поднасяща чашата кафе към устните му, замръзна във въздуха.

— Призна й всичко това? — смаяно попита той. — Мамка му, човек трябва да те затвори — той погледна към тавана: — Основно правило — жената не обича да й напомнят за други жени, освен ако не става въпрос за тройка. Какво, по дяволите, да правя с теб?

— Освен това изтъкнах, че никога не съм бил по-щастлив, отколкото с нея, и че я обичам с цялото си сърце — каза спокойно Фицдуейн и добави: — Това също е вярно.

Килмара вдигна ръка и лицето му светна.

— Е, за пълен идиот като теб си се измъкнал добре — той смръщи вежди. — И това й го изтърси на закуска? Е, туй вече е смешно.