Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Кътлър взе картечницата с монтираното под цевта и устройство и продължи:

— Както вече казах, откат или реактивна струя няма. Можете да стреляте прави, седнали, залегнали… Двуногата на картечницата служи само да стабилизира прицелването ви.

С лявата ръка той превключи на НОА, прицели се в бункера и натисна спусъка. Ракетата излетя с ядовито съскане изпод цевта и бързо набра скорост.

„Ама тя изглежда съвсем безобидна, помисли си Фицдуейн, прилича на добре балансиран пумпал.“ Обаче след първоначалното ускорение беше изключително бърза.

Далечният бункер, защитен от броня, се виждаше съвсем ясно. А след това той просто се разпадна — експлозията бе изненадващо силна, прилична повече на попадение от снаряд, а не на граната. За такава малка сфера разрушителната й мощ изглеждаше изключителна.

— Е, думи нямам! — обади се Килмара. — И тая дрънкулка предизвика всичките тези поражения сама? Да не си сложил малко експлозив там, а, сержант?

Кътлър се усмихна.

— Не, сър. Това, което виждате, е истина! НОА е доста ефективно. Какво ще кажете, страхотно нещо е това технологията, а? Разрушителната мощ, която този грейпфрут има, е равна на попадение на 105-милиметрова гаубица.

— Ами ако този грейпфрут го улучат, докато е още някъде по джобовете ти? — намеси се Фицдуейн.

Фактът, че НОА нямаше нито откат, нито реактивна струя, му направи впечатление. Можеш да го използваш в тесни пространства и да го монтираш почти на всякакво оръжие.

— Добър въпрос — отвърна Кътлър, — но няма защо да се безпокоите. Експлозивът, който използваме, е нечувствителен. Може да стане адски горещо, но той няма да избухне. Същото се отнася и за попадение в него. Пробвахме го.

— А други номера има ли?

Кътлър кимна.

— Разполагаме също с двойно целева граната, в която са комбинирани и бронебойна мощ, и поразяване на личния състав. С помощта на вградения дисплей въвеждаш разстоянието, на което искаш да избухне, и след като това стане, от нея се пръскат три хиляди волфрамови топчета, които убиват всичко живо в радиус от приблизително сто и шестдесет квадратни метра. Топчетата излитат със скорост хиляда и осемстотин метра в секунда. Такава инерция минава през бронирани жилетки и каски. Помита всичко като буря. Надупчва хора, обикновени коли, лека броня и летателни апарати и е истинска чума за хеликоптери.

Той се обърна и насочи оръжието в друга посока. Този път вместо бункер мишените бяха сто и петдесет, представляващи заплашително настъпваща пехота. Бяха разпределени в три неравни редици, разтеглени в дължина около двеста метра и петдесет метра дълбочина.

Кътлър се наведе, взе един НОА боеприпас, сложи го на мястото му, след което въведе разстоянието с помощта на дисплей на течен кристал. После се прицели малко високо.

— Експлозия във въздуха — каза той и стреля.

След това всички от групата се захванаха да разглеждат мишените. Във всяка имаше попадение. Само от един-единствен изстрел с НОА.

Потънали в мислите си по това, което бяха видели, Фицдуейн и Килмара обядваха набързо и се отправиха към дома на Мори да се срещнат с представителя на „Магнавокс“.

Да се води сериозна дискусия до щанда на претъпкана от посетители изложба, не беше никак лесно. Освен това превозното средство на Мори приличаше повече на подвижен щаб, отколкото на кола. Разполагаше с прекрасни средства за комуникация и различни офис удобства.

Мори обичаше да пътува, но и да се труди. Всъщност той като че ли не спираше да работи. Единственото нещо, хвърлящо сянка на задълбочените му познания за света на тероризма, бе липсата му на интерес към „приложното“ изкуство.

До този момент бе прекарал на изложбата всичко на всичко един час. Направи една светкавична обиколка, след което се върна веднага в подвижната си бърлога. Военните дрънкулки бяха хубаво нещо и той поддържаше знанията си по тях, но това, което вдигаше адреналина му, беше играта на живо. Благодарение на съвременните сателитни комуникации той можеше да я играе навсякъде. И го правеше.

Фицдуейн завари Мори вперил поглед във факса, очакващ някакви ценни само за него параметри. Беше съсредоточен като котка, наблюдаваща миша дупка. Протестирайки, Мори направи усилие да се върне в реалния свят, където се очакваше посещение на Дон Шенли.

Шенли впечатли Фицдуейн и ирландецът реши да понатисне човека от „Магнавокс“ още малко. Мори пък бе доста добър в задаването на неудобни въпроси.