Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— Една подробност — вметна Мори. — Четох я в отчетите на Ливърмор. Първата водородна бомба през 1953-а имала сила само да пораздърпа малко върха на стометрова кула. Втората не била по-силна. А я ги погледни докъде са стигнали оттогава.

Фицдуейн се усмихна.

— Обаче два последователни отказа по време на изпитанията ще бъдат напълно достатъчни! Бягай, Мори! Веднага! Нямаме никакво време.

Фицдуейн чукна един клавиш на компютъра и се облегна назад. Лазерният принтер тихо бръмна и след малко от него се подаде лист хартия. Цикълът продължи, докато накрая на подноса се събра тънка купчинка листове.

Фицдуейн ги взе, защипа ги с кламер и ги подхвърли на Килмара.

— Това е — каза той. — Готов съм с избора на хората и по-голямата част от подготовката е приключила. Остава едно учение на Националния тренировъчен полигон и потегляме. Колкото до супероръдието, все още нямаме представа какво да го правим. От Ливърмор ме уверяват, че вече имали решение на въпроса, но трябвало да свършат още една-две работи. Джагър щял да ни настигне, докато се въргаляме из прахоляците на Мохаве. Вика, че щял да си спести пътуването, съвсем близо е до Ливърмор.

Килмара внимателно прочете списъка и вдигна глава.

— Виждам едно мексиканско име.

Фицдуейн кимна.

— Ернесто Роблес, от Делта. Роден е в Мексико, но вече е американски гражданин. Добър човек, колкото до това, как се чувства, имал убити приятели във Файетвил. Иска да си разчисти сметките.

— Като нахлуе в Мексико? — настоятелно попита Килмара.

— Той не смята това за нахлуване — отвърна Фицдуейн. — За него това е операция с цел спасяване на заложник, която случайно трябва да се проведе на мексиканска територия. При успех правим услуга на мексиканците. Щях да се чувствам по-сигурен, ако бяхме взели някой мексикански поданик, но това е политически невъзможно. Така че престани да бъркаш лайната!

Килмара се засмя.

— Да не миришат, а? — подхвърли той и отново прегледа документа. — Бая огнева мощ си събрал за групичка от петнадесет души. Честно казано, не съм виждал такова нещо. Ще можеш да се оправиш с почти всичко от пехота и танкове по земята, освен това имаш и добра противовъздушна защита. Обаче ще се хванеш за мустака, ако те сгащят някъде и те запукат с артилерия. И именно там ще си проличи липсата на тежка броня по гънтраковете.

Фицдуейн сви рамене.

— Досега направихме твърде много учения, за да знаем какво можем и какво не. Операцията се основава на промъкване и бързина, а също на вяра и огнева мощ. Нищо на този свят не е съвършено. Ако ни сгащят, ще имаме нужда от малко помощ отгоре, за да се измъкнем — той се усмихна. — Което ни връща обратно към вярата.

— Кажи нещо за групата — помоли го Килмара.

— Пет гънтрака с тричленен екипаж всеки. „Шедоу №1“ е командирският гънтрак. Това съм аз, с водач Стив Кент, а задният мерач предстои да бъде избран. Вероятно ще бъде Калвин Уелбърн, когато не лети. „Шедоу №2“ се състои от Ал Лонсдейл, Дана Фелтън и Дон Шенли. Ал и Дон наваксаха времето от Файетвил насам и сега са чудесен отбор, а Дана е добър десантчик. Ал е заместник-командир в тази операция. Ако ме очистят, той поема командването.

— Но Ал дори не е военен, камо ли пък най-старши! — възкликна Килмара. — Това не създаде ли някакви търкания?

Фицдуейн поклати глава.

— Не можеш да станеш главен сержант в Делта, ако си само добър. Ал знае какво да прави, кога да го направи и как да го направи. Виждал съм го. Като автомат е.

— „Шедоу №3“? — продължи Килмара.

— Чифуне, Чък Фрийман и Грейди — каза Фицдуейн. — Всички са добри стрелци. Фрийман също е сержант от Делта и е спокоен, вглъбен тип. Много опитен е и умее да вдъхва увереност, без да промълви и дума. Ал предложи тази комбинация. Познава Фрийман отдавна и каза, че ако трябва да направиш отбор от два необикновени характера, Фрийман трябва да играе ролята на спойка между тях. Май е прав.

Килмара отново прегледа списъка и пак стрелна Фицдуейн с поглед.

— Да те питам — каза той. — Какво си направил с Лий Кокрейн? Никога не съм виждал човек така старателно да се навира между шамарите. Звездите и райетата май са му татуирани на топките.

Фицдуейн се засмя.

— Оох — изпъшка той. — Шейн, сигурно ще си промениш мнението, ако някой ти даде огледало. В края на краищата, кой според теб ще командва двата С 130, дето ще ни приберат?

— По дяволите, не бих пропуснал това, ако ми платиш — каза Килмара.

— Лий е твой заместник — изтърси Фицдуейн. — Не можеш да бъдеш и в двата самолета едновременно. Теб те свалят, той поема командването. В едно нещо съм сигурен. На Лий няма да му мигне окото. Ако е възможно човек да го направи, значи Лий Кокрейн ще мине през огън и вода, независимо с татуирани топки или не.