Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Килмара му изръкопляска.

— Хюго, ти си гений! И дипломат на това отгоре.

— Само от време на време — отвърна Фицдуейн скромно.

— „Шедоу №4“? — попита Килмара.

Последното място, където Валиенте Зара щеше да произнесе предизборна реч, беше стадионът за корида. Не беше най-голямата арена в света, но по официални данни побираше тридесет хиляди души, а като се има предвид скромното население на Гуалара, това бе повече от достатъчно. Но се оказа, че не е.

Хората прииждаха от околните села и няколко часа преди събитието стадионът не само се напълни до пръсване, но и бе заобиколен отвсякъде с весела и скандираща тълпа.

Темата беше само една — неизбежната победа на Валиенте Зара. И въпреки дълбокия си скептицизъм относно въвеждането на истински реформи в мексиканската политическа система, Дан Уорнър бе започнал да го вярва.

PRI щеше да падне от власт и Мексико най-сетне щеше да успее да разгърне потенциала си. Възбудата наоколо бе наелектризираща и всички скандираха само една двусрична дума:

— ЗА-РА! ЗА-РА! ЗА-РА!

Предаваха на живо от Мексико.

Лий Кокрейн се бе измъкнал от теснотията в лагера и бе дошъл да гледа събитието в дома на Грант Леймър. Дай Уорнър не излизаше от мислите му. Дан обичаше комфорта във Вашингтон и да не напуска удобствата на столицата, но бе приел командировката, без да мрънка повече от обичайното, и докато бе в Мексико, свърши — и все още вършеше — чудесна работа. Изберяха ли Зара, между Съединените щати и Мексико щеше да започне плодотворен диалог. Протекционизмът щеше да остане в миналото. Обединените икономики на двете страни наистина можеха да свършат чудеса.

Мексико вече нямаше да бъде рай за наркобарони и терористи. Страната щеше да започне да демонстрира невероятния си икономически потенциал и Съединените щати щяха да си спечелят истински силен съюзник. Отчаяно имаха нужда от такъв. Китай изведнъж бе започнал да се развива като мощна икономическа и политическа сила, с която трябваше да се съобразяват, а Япония показваше все по-ясни признаци, че иска да съсредоточи усилията си в района. Колкото до Европа, тази част от света, изглежда, бе уморена и нерешителна.

Камерата обиколи стадиона, показвайки безкрайния поток от мургави, възбудени лица, размахващи заристки знаменца. Атмосферата бе явно карнавална. Щеше да има промяна, тази промяна щеше да бъде за добро и те щяха да бъдат част от нея. За разлика от толкова много режими в кървавата мексиканска история, Валиенте Зара нямаше да ги подведе. Ето един човек, който можеше да ги измъкне от феодалните им корени и да ги въведе в динамиката на двадесет и първи век.

Партията на Зара не можеше да бъде спряна. За десет, най-много за двадесет години Мексико щеше да се радва на същото богатство и просперитет като Съединените щати. Страни от Далечния изток като Япония, Корея, Сингапур и Малайзия бяха го направили на гърба на огромния американски пазар. Защо тогава Мексико да не може, толкова близо до Щатите при това? Трябваше само да отхвърлят мършавата ръка на PRI и да гласуват за ново, прогресивно правителство.

Камерите показаха в едър план сцената, където щяха да застанат Зара и неговият антураж. Първоначалната идея бе сцената да се вдигне в центъра на самата арена. От съображения за сигурност — Дан Уорнър се чувстваше неспокоен, защото Зара щеше да бъде открит отвсякъде и нямаше удобен път за отстъпление — сцената бе преместена в единия край на арената, където по време на корида свиреше оркестър. Оркестърът сега пак беше тук, но свиреха от места, определени за зрители. Това обаче никак не се отрази на усърдието им. Усилена от високоговорители, музиката им гърмеше по целия стадион.

Изведнъж се възцари тишина, нарушена от протяжна извивка на тромпет, последван от възторжения рев на тълпата. Сцената, празна до този момент, започна да се пълни от хората на Зара. След това запристигаха и личните съветници, в това число и Уорнър. После дойдоха шестима телохранители, обградили Зара от всички страни.

Групата се придвижи до центъра на сцената и тогава телохранителите се разстъпиха встрани, оставяйки Зара сам пред цяла батарея микрофони. Беше облечен в бял костюм и бяла риза с връзка, но тя бе разхлабена и най-горното копче бе разкопчано. Облеклото му подхождаше на положението, което заемаше в обществото, но в същото време изглеждаше близък и досегаем — човек от народа.

Зара вдигна ръце над главата си да поздрави тълпата. Хората скочиха на крака и въздухът се разтърси от ритмичните скандирания: VIVA ZARRA! VIVA ZARRA!