Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— Бетон! — прошепна високо Фицдуейн. — Образците от специалния бетон, дето ги донесе Патрисио Никанор. Защо тогава му е трябвало да прави първото оръдие от легирана стомана, след като би могъл да използва супертвърди бетонни тръби за канализация?

Джагър се разсмя.

— Бетонът му е изглеждал в началото малко по-екзотичен.

— Куинтана е известен с липса на толерантност към глупаците — отвърна Мартин. — Според нас първото супероръдие, направено от стомана, трябва да послужи за доказателство на принципа на действие, като освен това по този начин Реймън си покрива задника. Бетонните цеви са нещо, което още не е изпробвано. Една цъфнала цев по време на първоначалните изпитания ще му се отрази доста зле. Фатално, бих казал, особено ако на изпитанията присъства и Куинтана.

— А изпитания правени ли са? — попита Фицдуейн.

Заместник-директорът на ЦРУ поклати глава.

— Почти сме сигурни, че не — отвърна той. — Тия неща гърмят доста силничко. Ако е стреляно с него, щяхме да сме го уловили със сателита. Всичко, което казах досега, се основава единствено на анализ. Но може и да грешим — той се усмихна печално. — Може да сме се вторачили в някаква специална технология за извличане на петрол, но като се имат предвид героите, занимаващи се с това, много се съмнявам.

— Асоциация по прилика, а? — обади се Фицдуейн.

— Точно така — отвърна Кокрейн.

— Значи искате от нас да му хвърлим едно око и ако решим, че изглежда противопоказно, да го вдигнем във въздуха? Колко е голямо това чудо?

Мартин хвърли поглед към Джагър, но той като че ли бе смутен.

— Голямо е — измънка. — Всъщност огромно.

Фицдуейн се наведе напред.

— Изплюй камъчето, Джон. Щом се налага да затрием това чудо, трябва да знаем дали да си носим джобно ножче, или един тон взрив.

Джагър пое дълбоко дъх.

— Супероръдието в Дяволската стъпка, ако е изобщо оръдие, трябва да бъде някъде около двеста метра дълго. Това е височината на шестдесететажен небостъргач. Според нашите изчисления тежи някъде около… две хиляди и сто тона.

Лицето на Фицдуейн рядко изразяваше абсолютна изненада, но този път му пролича.

— И как, мамка му, си представяте да разрушим нещо толкова голямо? — озъби се той. — Особено под недружелюбните погледи на войниците наоколо. Та тук не става въпрос за обикновено оръдие, а за планина.

— Вярно, че това е проблем — сконфузено призна Джагър. — Но в момента над него работят най-добрите ни учени в Ливърмор. И отговора ще го имаме…

— … в най-близко време — довърши вместо него Фицдуейн и се изправи. — Това е нереално — продума само той и си излезе.

Калвин Уелбърн отдаде чест.

— Полковник! — каза той.

Фицдуейн се озърна — никой от спецчастите не отдаваше чест. Калвин или е стоял дълго време на слънце, или в момента през портала се промъкваше някой най-обикновен военен. И в двата случая лошо. Това тук бе забранена зона и само защото имаш висок чин, не означаваше, че можеш да влезеш.

Но откъм входа не идеше никой. Той отново се извърна към Калвин, оня още отдаваше чест.

— Добре ли си? — попита го загрижено Фицдуейн. Не му се искаше да губи човек.

— Вдигнете си ръката до челото и я свалете — посъветва го Калвин, — защото в противен случай трябва да стоя така до Второ пришествие.

Фицдуейн прие поздрава. После се усмихна.

— Калвин, ти нещо си наумил май. Знаеш, че тук не се козирува.

— Но това е исторически ден, полковник. След малко ще полетя.

— Разбира се, Калвин — съгласи се Фицдуейн подигравателно. — Виждам вече как крилцата се подават от раменете ти.

— Оттук, полковник — с жест посочи Калвин. Фицдуейн го последва.

Отвън Калвин го заведе пред някаква U-образна тръбна конструкция. Под нея имаше колела, монтирани на някакво сложно окачване. Ако в този момент на Фицдуейн му кажеха, че това е специално ремарке за превоз на нещо леко и дълго, например кану, щеше веднага да повярва. Цялото това проклето изобретение му изглеждаше ужасно непригодно за полет. Около и по него нямаше нищо, което поне малко да прилича на крила.

— Скачай вътре, шефе — подхвърли му Калвин, сядайки в гънтрака, за който тръбната конструкция бе закачена.

Фицдуейн се настани до него и Калвин потегли рязко с онзи нахакан маниер, който бе станал нормален за много от операциите с гънтракове. Или се прокрадваш напред в пълна тишина, или натискаш педала до ламарината и забравяш концепцията за маневрена война.

— Трябва да сложим найлонови торбички за повръщане в тия машини — каза Фицдуейн, след като гънтракът налетя на някаква издатина, литна във въздуха заедно с ремаркето отзад и със сила се тръшна на земята.