Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

В стаята се възцари мъртва тишина.

— Значи вие сте построили оръжие — започна бавно Фицдуейн, — подобно на онова, което са направили в Мексико.

Джагър поклати глава.

— Нашето не е оръжие. Играчката ни е направена да изкарва товари в космоса за около една двадесета от стойността на ракетата. В момента цената на изнесен в орбита товар е по-голяма от теглото му в злато, а това, меко казано, никак не радва Конгреса и вдига кръвното на електората… Изпитахме го, това оръдие. Стреляхме с него и видяхме, че работи, и то изключително добре.

По лицето на Фицдуейн все още бе изписано съмнение. Явно се мъчеше да смели поднесената му информация.

— Виж какво — продължи Джагър, — ракетите бяха хубаво нещо в своето време и продължават да имат някои предимства. Хората например не са кой знае колко привързани към идеята да бъдат изстрелвани в космоса от оръдие. Обаче материали, резервни части и подобни са съвсем друго нещо. На тях не им пука как ще стигнат дотам. Това е просто въпрос на физически закони и заключението е, че супероръдието прави това много по-евтино от ракетата. Но не с барут, ето точно тук Бул грешеше. Барутът по принцип става, но е скъп, бавно се зарежда и е адски труден за чистене. Не, най-подходящото нещо в този случай е водородът.

— И вие точно него използвахте в Ливърмор, така ли? — попита Фицдуейн. — Или може би ще е по-точно да кажа „използвате“?

— Повече или по-малко — отвърна усмихнато Джагър и додаде: — Отнася се и за двата ти въпроса.

Фицдуейн кимна.

— От медиите знам, че със супероръдието се борави много трудно. Живеем в ерата на основаното на бързите маневри военно дело. Не можеш да монтираш това нещо на гърба на един БТР и да го маскираш под някоя палма. Пък и да го скриеш, термоизображението му ще го издаде и през листата.

Джагър погледна към заместник-директора на ЦРУ. Уилям Мартин се размърда. Работата на Джагър бе да обясни научната страна на въпроса. Практичното му приложение обаче налагаше избора на различно настроено мислене.

— Това, което казваш — започна Мартин, — е общоприетото мнение, но ние допускаме, че Куинтана е интелигентен човек и е толкова запознат с ограниченията, колкото и ние. Въпреки това, той започва да работи по въпроса и постига добри резултати. Какво се кани да прави? Ако засега оставим настрана политическата му мотивация, защо той трябва да смята, че супероръдието е ефективно оръжие, след като всички други са се отказали от него? Най-важната величина в уравнението тук е ученият, стоящ зад оръдието на Куинтана. Той бе идентифициран като д-р Едгар Реймън. Много интересна личност наистина. Преди няколко години Реймън работил за Джордж Бул и минавал за многообещаващ и талантлив учен, но двамата се скарали за жени и на тема наука. Бул умеел да привлича жените, но Реймън — не. Реймън се влюбил лудо в една асистентка Глория Енгълман. За нещастие обаче Енгълман предпочитала Бул. Спяла с Реймън, но обожавала Бул. И ако е била успяла да запази тайната за себе си, всичко щяло да мине мирно и тихо, но тя веднъж споменала името му в доста интимен момент. Това сломило Реймън. Два дни по-късно той влязъл в оживената лаборатория — имало осем свидетели — и след бурна кавга откъснал главата на Глория с изстрел и от двете цеви на ловна пушка дванадесетица от разстояние около двадесет сантиметра. Защитата пледирала за престъпление от любов. Обвинението настоявало за предумишлено убийство. Всеки разумен наблюдател би подкрепил и двете гледни точки, но в крайна сметка решили да изпратят Реймън на психологическо изследване, преди да го осъдят. И той избягал оттам, след като удушил една от сестрите. Освен това е убил още два пъти, преди да изчезне от страната. И всеки път жертвите му изглеждали точно като Глория — брюнетки, със силни черти, прекрасни крака, около трийсетте. И двете били удушени.

Съзнанието на Фицдуейн бе заето да попие колкото е възможно повече информация за супероръдието и отначало последните думи на Мартин не стигнаха до него. Когато ги осъзна, по гръбнака му пробягаха мравки. Катлийн! Той току-що бе описал Катлийн.

— Обаче това, което за нас представлява по-голям интерес от доста агресивния му подход към дамите — продължи Мартин, — са научните му възгледи. Той се е опитвал да прокара три идеи от особена важност. Първо, доказвал, че употребата на водород е много по-удачна от конвенционалния барут. Второ, говорел, че водородното оръдие може да свали безпроблемно нисколетящите сателити. Трето, за да избегне неповратливостта на такова оръдие, препоръчва да се построи многоцевно супероръдие, като се използват евтини и лесно добиваеми суровини. Идеята му била следната: щом на супероръдието му трябва бавна и дълга експлозия, традиционните материали тук няма да са необходими. Така че неповратливостта му може да се компенсира с наситеност на огъня от многоцевни инсталации.