Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Джагър сви рамене.

— Списъкът е доста дълъг — промърмори той. — Например „радар върху чип“ — миниатюризиран радар, който може да има много цивилни приложения, като например откриването на гвоздеи в стената или на синдром на внезапната детска смъртност. Освен това има и проект „биофилтър“. При него се използват живи микроорганизми, които да пречистват подпочвените води. И така си върви. Трябва да дойдеш и да хвърлиш едно око.

— А твоя проект?

— Ще чуеш и за него. Нека само се съберат и останалите — отвърна Джагър. — Всичко е точно като онова, което правят в момента в Текуно, но мотивацията и целите ни са различни. Науката обаче е една и съща, тя не търпи преданост на една или друга кауза.

— Ние го имаме — каза Фицдуейн — и те го имат, значи каква е разликата?

— Ние го имаме и се опитваме да направим така, че те да го нямат — отговори скромно Джагър.

— Но ако все пак го имат, ние трябва да им го вземем, така се получава — рече Фицдуейн. — Всички хора, а и държави, са равни, но някои са по-равни от другите.

— На някои им се доверяваме, а на други — не, и то поради съвсем основателни причини — отвърна Джагър. — Идеализмът си има определени граници и понякога трябва да се мисли и за личното оцеляване. Смятам, че това ти е ясно, Хюго.

Фицдуейн кимна.

— Така или иначе, това не би променило нещата — каза тихо той.

Дан Уорнър, заместник-началник на щаба на Комисията за борба с тероризма към Конгреса на Съединените американски щати, махна на бармана.

Веднага след това на масата му се появи още една бира. Четвъртата. Ако беше на север от границата, вече щеше да е почувствал действието. Тук, в Мексико, само имаше чувството, че я изкарва във вид на пот по-бързо, отколкото може да я изпие. Беше горещо , но нямаше климатик. И не защото бе повреден. Просто не съществуваше.

Ако не обръщаш внимание на цветния телевизор в другия край на бара и джубокса, тук през последните сто години като че ли нищо не се бе променило. От джубокса — допотопен и покрит с прах — се носеше „Down Mexico Way“ — хит, който беше най-малко на половин век.

— На юг от границата — припяваше мрачно Уорнър, — посока Мексико.

Останалата част я изтропа с пръсти. Малко преди това бе отишъл до джубокса и бе набрал тази песен като временна занимавка, поне за малко отвличаща го от безкрайните и изпълнени с патос речи на Валиенте Зара. Кандидатът бе вдъхновен оратор, но Уорнър вече страдаше от тежък случай на свръхдоза.

Според справочника на Уорнър територията на Мексико беше 1 958 200 квадратни километра и намерението на Зара като че ли бе да покрие всеки един от тях. С изключение на Текуно, разбира се, където границите бяха затворени без много шум, както и някои други райони, из който дори Зара разбираше, че не е добре дошъл. Като например Чиапас — там терористите се бяха съгласили да го пуснат, но местните земевладелци — не. Въпреки това, оставаше още ужасно голяма площ — Мексико бе огромна страна.

Лий Кокрейн понякога можеше да бъде арогантен и, разбира се, инат, но освен това бе патриот и водач, чийто поглед не бе засегнат от късогледството, преобладаващо напоследък в политиката.

Една от типичните прояви на този незасегнат поглед бе командироването на Уорнър към щаба на Зара, докато трае кампанията му. Дали им харесваше, или не, но Мексико делеше около три хиляди километра гранична зона с Чичо Сам и поне в обозримо бъдеще нямаше никаква причина да се маха оттам. Двете страни трябваше да се сближат, алтернатива нямаше.

Близостта на Мексико го правеше рай за терористи, наркотрафиканти и други групировки, които не изпитваха особено дружелюбни чувства към Съединените щати и още или не се бяха сдобили с бленуваната Зелена карта, или бяха удостоени с гражданство. Единственият начин да се държат прилично беше да се установят някакви близки връзки с немирниците в мексиканското правителство.

Съвсем скоро глава на това правителство щеше да стане Валиенте Зара. Професорът увеличаваше преднината си с всеки изминал ден. Дори и PRI, превърнали се във виртуози в нагласяването на всякакъв вид избори и в талантливото въвеждане на всякакви новости, свързани с тях, щяха скоро да разберат, че е невъзможно да изтласкат Зара. А комисията щеше да си е закачила новия el Presidente на кукичката и да си поиска няколко услуги. Първата от които ще бъде разрешаването на проблема с мощната база на губернатор Куинтана в Текуно.

Евентуално нападение в Текуно нямаше да изкара Куинтана извън бизнеса, но щеше много да го отслаби. А един слаб главатар щеше да се превърне в лесна плячка за останалите. Това дело щеше вероятно да бъде довършено от неговата партия. PRI имаше дългогодишна и уважавана традиция да се обръща срещу своите. PRI бе повече коалиция на онези, които искаха да се задържат на власт на каквато и да е цена, отколкото здрава и сплотена партия. Някои искаха реформи в PRI, други — не. Вече бе проливана и кръв.