Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— А защо ме отвлякоха? — отново попита Катлийн.

— Ошима не ми казва нищо. Но тя спи с генерал Луис Бараган, а ние двамата с Луис се разбираме прекрасно. Всичко това, което ти разправям, е измъкнато от Луис, но той не е толкова прецизен като Ошима, затова не му вярвай изцяло.

— Защо? — попита за трети път Катлийн.

— Губернатор Куинтана иска да засекрети здраво проекта ми, а не вярва, че на местните хора може да се разчита за това. Или пък иска просто да им покаже, че имат конкуренция. Както и да е — доведе Рейко Ошима, а тя — доста от своите стари главорези, бандата Яибо и други, събрани из Близкия изток — общо петдесет души. Те са Преторианската гвардия в цялата постановка и пазят центъра. А аз го ръководя… Рейко Ошима е закоравяла терористка. Вече не е важно защо, това е в миналото. Сега тя мрази целия свят изобщо и Хюго Фицдуейн в частност. Доколкото знам, по-рано тя е имала някакъв приятел, наричан Палача. Фицдуейн го е открил и го е убил — Рейко губи един любовник. А не е човек, който забравя. Била си около Фицдуейн по онова време, така че влизаш в черния й списък. Не си начело, наистина, но си вътре.

— Нещо изтървах нишката — прекъсна го Катлийн.

Реймън се наведе напред. Катлийн усети дъха му по лицето си. Представи си как жестикулира, за да подчертае думите си.

— Рейко Ошима оцелява, защото е невероятно способна жена, разполагаща с уменията, необходими да принуди достатъчно хора да й дадат онова, което й е необходимо. И като казвам способна, не искам да кажа просто смела. Това при нея е даденост. Не, говоря за основни принципи на управление. Тази жена е организирана, подредена, дисциплинирана. Разбира от логистика, от администрация. Разбира от мотивация… Когато казах, че си в черния й списък, имах предвид нещо буквално. Снимката ти е раздадена на всички членове на Яибо да се целят в нея и да се лигавят върху й. Всъщност точно там те видях за пръв път. Беше закачена като мишена… И още нещо — Ошима скъсва от чукане един млад член на Яибо на име Джин Ендо, а той ходи във Вашингтон на разузнаване, готов да направи всичко за покритата си от белези любима. Най-търсените десетима от списъка на Ошима са запечатани в мозъка му. И не щеш ли, ти също се оказваш във Вашингтон. Според мен това е било съдба или ти просто си нямала късмет през онзи ден. И още щом те е видял, младият Джин Ендо се е зарекъл да те пипне. Искал е да се докаже. Никой не вярваше, че ще успее, обаче за изненада на всички той се справи добре. Оказа се, че е твърде опасен младеж. Доста пострада при рейда си на север, обаче Ошима бе много доволна и го възстанови по единствения начин, който знае. А това означава, че генерал Луис Бараган не получава често онова, което иска, затова идваше при мен и двамата сядахме да пием. Ето това му е най-лошото на това място — нищо друго не можеш да правиш, освен да работиш и да пиеш. Войниците на Бараган имаха и телевизор, и радио, обаче Ошима не позволяваше на своите хора да слушат и гледат. Може да се заразят от мръсната капиталистическа пропаганда. Така че трябваше да се задоволяват с нейни лекции и няколко курви. Веднъж пуснати вътре, на курвите не им се разрешаваше да излизат. И не изкарваха дълго. Сред ония хора имаше някои с доста извратена психика. Ритуалната екзекуция, изглежда, им заместваше киното.

Катлийн се опита да събере мислите си. Фицдуейн й бе казал веднъж, че войната между тероризма и антитероризма е единствената, която няма никога да свърши. Щеше да свърши само тогава, когато всичките ти врагове са мъртви. Щяха да се залъгват, да сключват примирия, да приказват за мир, но винаги щеше да остава някой, който отказва да забрави нещо и поради някаква истинска или въображаема причина може да удари години след това.

— А ти как попадна тук, Едгар? — попита го тя. — Това не е твоят свят, тук не е място за теб.

— Вече е — отвърна Реймън мрачно. — Извърших нещо, от което няма връщане назад. Трябваше да оцелея по някакъв начин, така че направих необходимото за това и продадох уменията си.

— Но ти си добър и внимателен човек — каза тихо Катлийн. — Как е могло дори да ти хрумне да работиш с тия животни?

— Не съм толкова добър — отвърна Реймън с равен глас.

Катлийн внезапно усети стегнатите му длани върху шията си.

— Сложи си ръцете върху моите! — заповяда й той.

— Едгар! — ахна тя ужасена.

— Хайде! — викна той. — Хайде!

Тя си сложи ръцете върху неговите, те бяха силни и големи. Катлийн усети нашарената от белези кожа, сякаш нарочно издрана или порязана. Това бе човек, който работеше с мозъка, но и с ръцете си. В някаква работилница или лаборатория? Държеше я здраво за шията, но не увеличаваше натиска. Усещаше го как диша учестено, сякаш е под силно физическо напрежение. Но нищо не се случи. Това не беше нападение над нея. Той сякаш се опитваше да се избави от някакъв спомен. Страхът я напусна.