Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

— А аз си мислех, че ми пазиш гърба — обърна се той към генерал Килмара. — Държиш ме далеч от политическите изгъзици, за да мога да се съсредоточа върху операцията. Страхотна работа си свършил!

Килмара се размърда сконфузено.

— Операцията получава пълна поддръжка — опита да се защити той. — В замяна на това обаче те биха били благодарни, ако им свършим някаква услуга. Помагат ни и ние им помагаме…

Фицдуейн втренчи поглед в генерал Фрамптън, после в Уилям Мартин и накрая в Грант Леймър.

— За кои по-точно говориш?

— Мисля, че знаеш, Хюго — отвърна Леймър спокойно. — Няма да настояваме, оставяме на теб да решиш. Но искаме да ти изясним за какво става въпрос. Факт е, че сме изправени пред заплаха за националната сигурност, която, поради ред причини, не можем да отстраним с официални действия. Знаеш какъв е политическият фон. Знаеш всичко за политиката на президента Джорджи Фолс към Мексико, познато ти е и влиянието на съветника по националната сигурност Слейд. Долу ръцете от Мексико! — това становище бе твърдо, когато ставаше въпрос само за конвенционален тероризъм. Но ако му добавим и възможност за офанзива, веднага се вижда, че трябва да действаме незабавно. Твоята операция започва след две седмици. Така че, полковник, ти се оказа очевидният кандидат.

Фицдуейн се наведе напред, за да подчертае думите си.

— Съгласно последните разузнавателни сводки генерал Луис Бараган разполага минимум с две хиляди души личен състав, снабдени с руска бронетанкова техника. И всичко това се намира до летището Мадоа, само на осем километра от Стъпката. А в самата Стъпка има петдесет закоравели терористи, плюс войска от шестстотин наемници, също така снабдени с най-различни неприятни неща и с лошо отношение към добри момчета като нас. Сега. Тъй като вие няма да нанесете въздушни удари и няма да изпратите силите, действително необходими за тази операция, аз нахлувам с общо петнадесет души — не защото искам да тръгна с рогата напред, а защото вярвам, че бързината и тихото промъкване са нашите най-добри оръжия. Всичко онова, което ни забавя или съдейства за разкриването ни, рязко намалява предимствата ни. А те и без това са слабички. Затова трябва да се задоволим с туй, което имаме — той млъкна и огледа присъстващите един по един. — Ясно ли се изразих?

Грант Леймър кимна, но генерал Фрамптън се намеси, преди той да е проговорил.

— Ситуацията ни е ясна, полковник Фицдуейн. Не бихме повдигали този въпрос пред вас, ако имахме избор.

Обади се и Уилям Мартин:

— Полковник Фицдуейн, изслушайте доктор Джагър и тогава решавайте.

— Господа, чували ли сте термина „промъкваща операция“? — попита Фицдуейн. — Това е нещо от арсенала на САЩ. Една чиста операция, с ясна цел и безгрешна командна верига, изведнъж се прецаква и отива по дяволите само защото в последния момент пред нея са поставили толкова много изисквания и цели, че вече никой не знае какво точно трябва да прави. Добавете към това лошо управление и неприятелски огън и получавате рецепта за касапница без никакви достигнати цели.

Генерал Фрамптън издържа погледа на Фицдуейн.

— Да, но се научихме на някои неща от грешките си — изпъшка той мрачно.

— Може би — отвърна Фицдуейн неубедено и се обърна към д-р Джагър: — Хайде, Джон, давай. Аз съм разумен човек.

Джагър се изсмя.

— Но режеш яко, полковник.

Фицдуейн се усмихна мрачно.

— Вероятно защото съвсем скоро това яко рязане ще ми е адски необходимо, господа.

Джагър бе набрал инерция.

— Джордж Бул беше един гений от Канада, който вярваше, че оръдието може да прави онова, което и ракетата върши, само че много по-ефективно от нея. Доказваше, че една концентрирана експлозия, произведена в цев, е далеч по-ефективна от нещо като ракетата, която пръска голяма част от енергията си из околната среда. Само че не мислете за супероръдието като за гигантска артилерийска установка. Представете си го като първата степен на ракета, а модула, т.е. снаряда — като втората степен. Супероръдието дава на модула първоначалното ускорение и след като той частично се отскубне от гравитационното поле, задействат се малките му моторчета. Най-важното тук е, че когато се направи сравнение в теглата, супероръдието може да свърши същата работа като ракетата, само че с частица от енергията, необходима за ракетата. А и срещу частица от цената й.

— На теория ли? — попита го Фицдуейн.

— На практика — отвърна Джагър. — Казах ти вече, че съм направил водородно оръдие. И не само сме го сглобили, проведохме пълна стрелкова програма.