Майкл Ридпат - Борсов посредник

— А другите?

— Те са клиенти на „Уагнър Филипс“.

— Как можем да открием кои са те?

— Можем да запитаме Скот Уагнър. Той пристига следващата седмица. Ако сте тук, можем да се срещнем с него. Аз обаче не вярвам, че ще ни каже каквото и да било. Но не се тревожете. Ако някой от тях събере дял от над пет процента, те ще трябва да го регистрират в Комисията по ценните книжа и борсите в САЩ, за да направят информацията обществено достояние. Тези акции явно имат широко разпространение. Вижте, никой холдинг не притежава повече от два процента.

Повярвах му. Не бях доволен от факта, че голяма част от компанията е притежание на петстотин човека; би било много по-добре, ако знаех имената им. И все пак, ако това беше начинът системата да работи, щях да се примиря с това. Нямаше нищо, което да ми подскаже, че става нещо странно. Съмнявах се дали информацията беше казала нещо повече и на Ричард.

Погледнах часовника си. Вече минаваше пет и половина, но имаше още една важна област, която исках да проуча.

— Има ли някакви законодателни проблеми? Някакви проблеми с патентите, нещо от този род?

— Това е същински кошмар — каза Уили, — особено що се отнася до софтуера. Ние ползваме услугите на една много добра фирма от Единбург, която проверява патентите ни. „Бърнс Стивънс“. — Това беше фирмата, която управляваше завещанието на Ричард. — Те също вземат допълнителни такси за услугите, поносими са. Смятат, че патентът за нашия нов и лек шлемен набор е много добър. Но ние не можем да разчитаме на патентите за нещо друго, освен да забавят конкуренцията ни.

Вдигнах рамене. Помислих си, че това се отнася за всички компютърни компании.

— И никакви други юридически проблеми?

Той отново придоби нещастен вид. Познавах го съвсем отскоро, но вече го виждах като през стъкло.

— Уили?

Колебанието му не трая дълго.

— Има един възможен юридически проблем, но не изглежда оттам да изскочи каквото и да е.

— И какъв е той?

— В Калифорния стана нещастен случай. Един седемнадесетгодишен младеж на име Джонатан Бърджи си играл с една от системите ни цяла вечер. След като приключил, той се качил на мотоциклета си да се прибере у дома. Пропуснал остър завой, блъснал се в дърво и починал след няколко часа в болницата. Това се случи преди три месеца. Адвокатът на баща му се свърза с нас, като подаде иск, че той е катастрофирал в резултат от дезориентация, възникнала от използването на машината за виртуална реалност. Това ме разтревожи много, но няколко седмици по-късно получихме писмо от бащата, с което ни уведомяваше, че е оттеглил иска. Не мога да ви опиша облекчението, което изпитахме. Американското обезщетение може да възлезе на милиони.

— Не знаех, че осъществяваме забавления от такъв мащаб.

— Не осъществяваме. Това беше съдебен процес, който водехме с „Виртуал Америка“, една американска компания със зали за електронни игри. Там имаме само дванадесет прототипа.

Наистина за малко всичко да рухне още преди да е започнало.

— Застраховани ли сме? — запитах.

— Работя върху проблема. Както можете да си представите, трудно е да се сдобием със застраховка. За актуариите няма статистическа информация за нещастни случаи, свързани с използването на виртуална реалност. Но аз имам един брокер, който търси такива данни. Още не са успели да открият един-единствен нещастен случай, свързан с използването на виртуална реалност, като изключим онзи в Калифорния.

Поклатих глава. Този бизнес беше истинско минно поле. Той правеше търговията с ценни книжа да изглежда като детска игра.

Преди да си тръгна от фабриката, се отбих при Соренсън. Той заемаше кабинета на Ричард. Разговаряше с Дейвид Бейкър и ми махна да вляза.

Двамата с Дейвид се разминахме на прага.

— Интересен ли беше денят?

— Много. Благодаря ви за онова представяне.

— О, няма за какво — отвърна той и тръгна.

Кабинетът на Ричард беше със стъклени стени и функционален, също като другите, с гладко черно бюро и компютър. Имаше малък прозорец с виртуално изображение. В момента беше изключен. Зачудих се каква ли е била любимата му картина. Останалата част от стената заемаха фотографии от ранните дни на „Феър Систъмс“ и преди това. Кошмарни метални конструкции за виртуална реалност с дълги механични ръце, свързани към шлемните комплекти, и кабели навсякъде. На повечето снимки се виждаше Ричард, но на една-две изпод тромавите шлемове се подаваха тъмните къдрици на Рейчъл.