Майкл Ридпат - Борсов посредник

Кимнах, чувствайки се като престъпник.

— Ще ви заведа при Уили — каза тя.

Уили Дънкан имаше дребно кръгло лице, безупречно гладка кожа и къдрава червена коса. Очите му се взираха нервно през кръглите очила със стоманени рамки. В момента, в който влязох, той се зарови сред папките и разхвърляните навсякъде по бюрото му документи.

Рейчъл беше права. При Уили се почувствах в свои води. Той работеше с числа, пресмяташе печалби и загуби. Когато един човек е търговец, за него няма спасение от баланса. Лошите сделки излизаха като загуби, добрите — като печалби, а извиненията бяха несъществени. Според мен единствената реална мярка за стойността на „Феър Систъмс“ беше нейната рентабилност, ако не в момента, то поне след година-две.

Уили умееше да борави добре със счетоводните баланси. Всичко беше логично. Балансът излизаше безупречен.

Въпреки всичко обаче възникваше един проблем.

Всички пари, събрани чрез емитирането на акциите на „Феър Систъмс“ посредством Националната асоциация на борсовите дилъри, бяха похарчени за многобройните проучвания и развойни проекти, и за хонорари на Уагнър Филипс. Общо пет милиона лири стерлинги. И тъй като парите отново намаляваха, налагаше се строг контрол. Компанията доставяше продукция на клиентите, но оборотът беше едва триста хиляди. Месечните загуби бяха между сто и двеста хиляди лири стерлинги. В банката имаше само двеста хиляди.

За щастие прогнозите на Уили сочеха, че през следващите три месеца в компанията трябваше да постъпят петстотин хиляди лири стерлинги, изплатени от „Дженсън Компютър“, като до края на годината имаше голяма вероятност да пристигнат далеч по-големи суми.

— За какво става дума тук? — запитах, сочейки плащанията на „Дженсън“.

— О, това е някакъв проект, върху който работеха Ричард и Рейчъл.

— Проектът „Платформа“?

— Точно така. — Уили не можа да скрие удивлението си, че името ми е известно. — Знаете ли за него?

— Не съвсем — казах. — Само преди минута подминах вратата на екипа по проекта. А вие знаете ли нещо?

— О, не.

— Тогава как сте узнали за тия плащания?

— Ами след последното лято започнах да настоявам да правим редовни прогнози за постъпленията в брой в бизнеса ни. Така че Ричард ми дава сроковете и размерите на очакваните плащания… Исках да кажа „даваше“. — Замълча. — Съжалявам, просто още не мога да се примиря с мисълта за станалото — изрече той. Изглеждаше толкова разстроен, че ми се прииска да го потупам по рамото. — Преди около три седмици той ми каза да очаквам тези плащания от „Дженсън Компютър“.

— А за онези възможни плащания до края на годината?

— Каза ми, че могат да бъдат много големи. Или може изобщо да не станат. Всичко зависело от това, как ще се развият нещата с проекта „Платформа“.

Очевидно проектът „Платформа“ беше от изключително значение за компанията. Трябваше да разуча по-подробно за него.

— Ако след края на лятото „Дженсън Компютър“ престане да плаща, какво ще стане тогава?

Уили се зарови в бумагите си.

— През септември свършваме парите.

— Сигурен ли сте?

— Е, може да стане и през август, ако извадим лош късмет.

Три месеца! Нещата никак не ми харесваха.

Поисках още информация. Уили разполагаше с всички цифри и те подсказваха едно и също нещо: всеки месец от „Феър Систъмс“ излизаха повече пари в брой, отколкото постъпваха. Знаех, че дребните компании обикновено нямат ясна представа за действителното си финансово положение, но той се справяше наистина добре. Докато ми подаваше всеки лист с балансите, кипеше от гняв.

— Не изглежда много добре, нали, Уили? — запитах го.

— Така е. Като похарчим и парите от „Дженсън“, ще кажем „сбогом“ на работата.

— Не можем ли да съкратим още от развойно-изследователската дейност?

— Не мисля. Можете да питате Рейчъл, ако искате, но за последните няколко месеца сме забавили новите проекти, отделно от проекта „Платформа“. Парите са необходими да завършим онова, върху което вече се работи. Ако замрем изцяло, тогава веднага ще загубим приходите си.

Имаше право. Компания като „Феър Систъмс“ мигновено се превръщаше в нищо, ако спреше разработката на нови продукти.

Издърпах ведомостта.

— Не виждам никъде правени заеми. Всички банки ли пробвахте?

— О, да. Всички шотландски банки ни отрязаха. Опитах и в английски банки, но те не проявиха интерес. Найджъл Йънг от „Мюир Кемпиън“ е в съвета ни. „Мюир Кампиън“ е една от най-старите единбургски търговски банки. Той пробва всичките си контакти, но без успех. Нали разбирате, тук няма сигурност и печалба.