Майкл Ридпат - Борсов посредник

Разбирах.

— И така, кога започваме да правим пари?

Уили придоби смутен вид и повдигна рамене.

— Компанията все трябва да е имала печалби по някое време? — запитах.

— Ричард казваше, че следващата година ще потекат реки от пари.

— А вие повярвахте ли му? Имаше ли сигурни разчети?

— Не, нямаше разчети. Но изглеждаше много уверен. Аз самият обичам да има черно на бяло като всеки друг човек, но някак си той успя да ме накара да повярвам.

Не скрих скептицизма си. Имай ми доверие. Това беше любимата фраза на Ричард и хората винаги му вярваха. Но той все пак трябваше да изкара нещо, защото в противен случай сметките нямаше да бъдат платени и електричеството щеше да бъде изключено.

Тия прословути плащания на „Дженсън Компютър“, които можеха да дойдат по-късно тази година, си бяха редовният номер. Аз се съмнявах дали изобщо някога щяха да дойдат и нямах никакво намерение да разчитам на тях. Само се надявах на онези предстоящи плащания през следващите три месеца.

Все пак до август имахме малко време. Когато Ричард ми се беше обадил онази нощ, предположих, че финансовите проблеми на компанията бяха далеч по-страшни, че кризата можеше да настъпи само след дни. Вярно, проблемите се бяха оказали големи и много сериозни, но още не ни бяха хванали за гушата.

— Ричард ми позвъни няколко дни преди да почине — казах на Уили. — Искаше да разговаряме за нещо много неотложно. Имате ли някаква представа какво може да е било то?

Той се замисли за момент и поклати глава.

— Не мога да измисля нищо. С мен поне не е разговарял на такава тема.

— Значи проблемът не е бил от финансово естество?

— Явно. Както виждате, още разполагаме с двеста хиляди лири в банката. Вярно, не са много, но ще ни държат в движение още няколко месеца, особено когато постъпят и плащанията от „Дженсън Компютър“.

— Какво ще кажете за търговията с акциите на „Феър Систъмс“?

— Може да е било това. Той ми поиска информация за акционерите. Но това беше преди три седмици.

Значи е било по времето, когато Ричард за пръв път бе споделил с мен и Карън подозренията си.

— И от тогава нищо?

— Нищо.

— Добре. Може ли да видя онова, което сте показали и на Ричард?

— Разбира се. Но не мисля, че ще е от голяма полза. — Уили измъкна една папка от шкафа зад себе си и ми я подаде. — Това е списъкът на акционерите.

Донякъде нещата бяха ясни. Имаше общо два милиона акции, пуснати в обращение. Делът на Ричард все още се сочеше като непокътнат при осемстотин хиляди акции или четиридесет процента от компанията. След разпределянето на този дял аз ставах най-големият акционер, следван от баща ми с неговите двайсет процента. Другите индивидуални акционери бяха Уолтър Соренсън с 4 процента, Карън Чилкът с 3,75, Рейчъл Уокър с 3,5, Дейвид Бейкър с 2 и Уилям Дънкан с един процент. Имаше още петстотин акционери, но те всички бяха регистрирани като анонимни собственици на „Уагнър Филипс“, след което следваше някакво число.

— Какви са всички тия? — запитах, сочейки числата, които изпълваха цели десет страници.

— Както знаете, ние продадохме акциите публично посредством Националната асоциация на борсовите дилъри миналия ноември. Знаете ли за Националната асоциация на борсовите дилъри?

Кимнах. Аз бях човекът, предложил на Ричард да опита с асоциацията, когато британският му борсов агент си бе спестил спонсорирането на емисия на лондонската фондова борса. Тази асоциация специализираше в търговията на акции на бързо развиващи се компании. „Майкрософт“ и „Дженентек“ бяха само два от поредицата им успехи. Търгуваше също така и чуждестранни акции, често на компании, които имаха съвсем къса история, за да търгуват на собствените си национални фондови борси.

— Е, британската система за регистрация на акциите работи различно от тази на Щатите — продължи Уили. — Първоначалните акционери при емитиране се показват в регистъра под собствените си имена. Всички онези, които купуват ценни книжа при публично предлагане, го правят посредством анонимна сметка с брокера си, който в нашия случай е „Уагнър Филипс“ за почти всички акционери. Сега някои от тях са служители на „Феър Систъмс“, които закупиха ценни книжа по време на предлагането. — Посочи към един списък на холдинги с подобни имена. Общо бяха някъде към двадесет; доста добро изкупуване, след като в онзи момент служителите са били само петдесетина. — Те всички възлизат общо на два процента.