Патриция Хайсмит - Без милост

— Понякога и на мен ми се струва вероятно — каза тя на Едуард — Сидни да ме е видял, въпреки че бях много внимателна напоследък. Но нали трябваше да пазарувам, както и да е, ти каза, че не си го видял на гарата в петък.

— Аз не съм се оглеждал, естествено. Това само привлича внимание. Той може да ме е видял — Едуард седеше на опърпан сламен шезлонг върху терасата им и мажеше с бяла боя обувките си.

— Добре, ако ни е видял, защо ще мълчи? Какво го спира? Аз с нищо не допринасям за обвинението в убийство, нали? — Сега тя говореше по-уверено, но разсъжденията й не бяха правилни.

— Да, мила, ако знаехме дали наистина те е видял. Но ние не сме сигурни. Не е честно да казваме, че шансовете са равни, и дори, че е по-вероятно да те е видял. Откъде знаеш? Трябва да призная за по-приемливо, че не те е видял и затова няма как да се спаси като заяви, че те е открил. — Едуард поспря въпросително и Алисия го погледна.

От нерви в очите й се бяха появили сълзи.

— Знам какво ще кажеш — че трябва да се върна и да разреша проблема. Да, но не мога. По-скоро бих се самоубила.

— Глупости — твърдо каза Едуард. — Мила, виж, независимо дали харесваш Сидни или не, и дали добре се е отнасял с теб или не, ако продължаваме така, той ще загуби дори и работата си.

— Работа? Тъпите серии за телевизията?

Едуард бе разбрал от Васили, а той от Инес и Карпи, че Сидни е продал „Удар на Бич“.

— Нали пише и книги.

Сидни бе далеч от ума на Алисия. Тя съзерцаваше нещастно картините си в другия край на стаята, най-хубавите и най-големите, които бе рисувала някога — два на два и четиридесет, абстракция на море и цветя. С Едуард тя наистина рисуваше. Неговата стабилност, самият му консерватизъм предизвикваше въображението й така, както ексцентричният Сидни не можеше да го направи. Тя знаеше всичко за Едуард, как живее, с кого се среща, каква е къщата му — здрави старинни мебели и прислужница, която чисти и бърше прах всеки ден. Не бе влизала в неговия апартамент, но ясно си го представяше. Искаше точно такъв живот, нали в крайна сметка така е възпитавана, както казва майка й. Сега, заради шутовщината на Сидни, бъдещето й с Едуард е вгорчено, не могат гладко да започнат живота си, ако изобщо го започнат. Тя трябваше да намери извинение за себе си. Това беше главното. Страхувала се е от Сидни? Наполовина почтен изход. Най-големият ужас изпитваше от въпросите на полицията, нямаше да я оставят, докато не разберат къде и как се е крила през двата месеца, с кого и под чие име. Родителите й никога не биха й простили. Кариерата на Едуард ще рухне.

— Едуард, не мога да се върна — каза Алисия и захлупи лице с ръцете, наведена към скута си. — Няма да се справя.

Проблемите с Алисия изглеждаха по-сериозни, отколкото тези с Алекс. Алисия нахлуваше в мислите на Сидни, когато се опитваше да реши как да постъпи с Алекс и насила му припомняше нещо, което той винаги бе пренебрегвал, приемал го бе за дадено и затова — отхвърлял. Това нещо бе връзката им с Алисия. В продължение на година и десет месеца брак той не бе нарушавал клетвата за вярност. Никога не бе мислил за това преди и не си даваше сметка дали неговата вярност се дължеше на любовта му към Алисия или на липсата от изкушение, или защото това качество бе в природата му. Винаги бе считал, че естествената вярност и привързаност е характерна по-скоро за жените, отколкото за мъжете. Срещал бе много красиви момичета, дори се бе запознавал с някои от тях на различни събирания и за кратко го занимаваше какво ли би могло да бъде любовното преживяване с друга жена, но така и не му дойде мисълта да положи усилия в тази насока. Няколко пъти дори бе казвал на Алисия: „Божичко, еди-коя си е страшна, нали?“ и Алисия не проявяваше ревност, нито пък Сидни очакваше такова нещо. Случваше се Алисия да каже: „Не мислиш ли, че еди-кой си е много привлекателен? Бих го нарекла мой тип, ако имах някакъв тип изобщо“, и всичко приключваше с усмивка. Сидни приемаше нейната почтеност за даденост, защото Алисия се придържаше винаги към общоприетото и бе получила добро възпитание. Жени като нея никога не изневеряват, мислеше той, поне докато семейният им живот не се обърка безвъзвратно, или докато самите те са в ред. Алисия изглеждаше напълно нормална и „в ред“, въпреки нейната нервност, така че изводът за кошмарно обърканият им семеен живот беше неизбежен. Любовната им страст бе затихнала през последните шест месеца, но това беше следствие, а не причина. Сидни се измъчваше за доходите им и своето професионално развитие. „Големите планове“ претърпяха пет последователни провала в Англия и това оказа влияние както на банковата им сметка, така и на самочувствието му, от което пък пострада любовта им. Той не я желаеше, нито би могъл да прояви обич към когото и да било, докато бе така потиснат. Една от теориите му гласеше, че убийците нямат, или почти нямат сексуален живот. Е, той не е убиец и определено имаше сексуални влечения и полов живот, но откакто се опитваше да си представи, че е убил Алисия, не го теглеше към нея, впрочем и към никоя друга. Дори Приси Холоуей не го развълнува, той само я бе оценил по достойнство. Понечи да запише всичко това, после си спомни загубеният бележник. Качи се на горния етаж, потърси в спалнята, в кабинета, дори в чекмеджето на масата, където го държеше обикновено. Погледна под леглото. Не остана съмнение, загубен беше извън къщата. Отиде в кабинета и отбеляза чувствата си към Приси върху един лист, който прибра в чекмеджето.