Патриция Хайсмит - Без милост

После слезе и взе чантата си, все още на пода в средата на помещението и отнесе трите мръсни ризи в ъгъла на килера, зад дневната, където беше кошницата с пране. Беше единайсет и двайсет вечерта в събота. Взе указателя от масичката с телефона и отвори на буквата „Т“, завъртя номера на Едуард С. Тилбъри от улица „Слоун“.

Никой не отговаряше. Сидни не таеше особени надежди, но многозначителното мълчание го притесняваше. Беше решил, че този Тилбъри е човекът на Алисия, защото другите трима бяха: зъболекар, онзи от „Кадмън таун“, и Тилбъри от „Мейда Вейл“, на когото Сидни бе звънял от Съмнър Даунс, но не го намери. И той можеше да бъде, но другият от „Слоун“ като че ли бе най-подходящ. Докато чакаше напразно някой на „Слоун“ да вдигне слушалката, Сидни усети колко много обича Алисия, и може би чувството се усилваше от това, че никога преди не бе подлагал на съмнение нейната привързаност, така както и тя не се съмняваше в него, и Сидни нямаше нищо против това. Въпреки кавгите, любовта им бе очевидна и той усещаше, че тази любов е още жива. Затвори. Може би в този миг Алисия мислеше същото. Може би само се преструваше на щастлива пред Тилбъри, или се стараеше да убеди себе си в това.

Той се чудеше какво ли възнамерява — да продължи с криеницата, докато го съсипят? Такова отмъщение ли бе избрала? А как би трябвало да постъпи той? Да каже в полицията, че я е видял и да им посочи мястото? Кога да им каже, сега, или след два дена, или след седмица? Да й напише писмо, адресирано до госпожа Лиманс в Ангмъринг и да разкрие играта й, да попита дали смята да се връща при него? Можеше да напише, че той вече й е простил всичко и моли за нейната прошка, да му прости отвратителните скандали и солените шегички, и ако иска, да се върне. Да, той иска тя да се върне, ако би могла отново да живее с него, той щеше да преглътне гордостта си и да моли за това. Сидни гледаше през прозореца и неочаквано цялата картина — запуснатата морава, дървената ограда (която той поправи, а Алисия боядиса с бяло), старият чук за крикет, промушил се под рошавия жив плет, зловредната кофа за боклук с килнат встрани капак, всичко бе като в пейзаж на Ван Гог, живееше свой живот и носеше теглото си, а сега изведнъж се изпълни с Алисия и нейното отсъствие.

Сидни реши да не мисли за нея през следващото денонощие, а ако е възможно, да разреши дилемата „Полк-Фаради“. През това време може да подхранва илюзията, че е убил двама души, Алисия и госпожа Лилибанкс, и да си представи подозренията и мислите на външния свят към него. Ще изцеди всичко полезно за работата си от тази идея за двайсет и четири часа, тогава ще реши какво да прави и ще премине към действие. Ако Алисия не желае да се върне, поне би могъл да й помогне, като започне развода, защото той бе сигурен, че тя няма да събере кураж за това.

Седна в кабинета си с чашка кафе, отдаден на размисъл. Опита се да определи отношението на Хити. Би трябвало да не е съгласна с Алекс, ако е бил достатъчно откровен да признае какво е сторил. От една страна, никой мъж не може да надценява предаността на жена си, особено поставен в положението на крадец. От друга страна Хити би могла да измисли някакви свои доводи и да подкрепи Алекс. Възможно е тя да смята, както уж и Алекс, че убийството на Алисия и госпожа Лилибанкс е истина, че епизодите с Бич ще бъдат спрени или няма да започнат никога. Първото излъчване се очакваше някъде през октомври, както им бе казал Плъмър, ако епизодите бъдат купени. Сидни мислеше, че трябва да се свърже с адвокат, или да говори направо с Плъмър. Плъмър изглежда нищо не го безпокоеше, но Сидни бе забравил да изтъкне това пред Алекс в Лондон и сега съжаляваше. Алекс му дава краен срок, ултиматум! С цялото си нахалство, както самият Алекс би казал. Сидни стана от масата и се приготви за спане.

Спокойствието на неделната утрин и четенето на вестници бе нарушено от телефонното обаждане на инспектор Брокуей. Съобщили му от Брайтън, че Сидни се е върнал, но искал „сам да провери“.

— Разбрах за безплодните ви усилия да я намерите — каза инспекторът.

— Да, така е — думата „безплодни“ развесели Сидни.

— Може ли да се видим за малко днес следобед? — попита инспекторът.

Уговориха се за два и половина — три.

Сидни реши да сервира чай, въпреки ранния час. Чаят ще придаде на неуютната къща малко повече уют и топлота, ще им помогне да се отпуснат.

Инспектор Брокуей, облечен този път в спортен панталон от каша и туидено сако в синьо и кафяво, като за начало любезно поздрави Сидни за продажбата на епизодите.