Патриция Хайсмит - Без милост

Намери колата си в Ипсуич и в спускащия се здрач потегли към дома.

Алисия и Едуард си отдъхнаха като видяха в съботния брой на „Ивнинг Аргъс“ малката бележка, че Сидни Бартълби е напуснал Брайтън, където издирвал своята изчезнала съпруга, без да е постигнал някакъв успех.

Бяха се преместили в Лансинг, все още под името господин и госпожа Ерик Лиманс, и изгодно бяха наели къща, твърде голяма за двама души. Къщата се наричаше вила. След смъртта на госпожа Лилибанкс, Едуард настояваше повече от всякога за прекратяването на играта, тъй като според него Сидни бе изложен на подозрения относно Алисия, което не беше честно. Едуард искаше да се върне тихомълком и да заживее в Лондон, а Алисия да се прибере тихомълком при родителите си и да извести за появата си, но Алисия не проумяваше по какъв начин ще признае пред семейството си и Сидни, че повече от месец е прекарала с друг мъж, под фалшиво име. Едуард предложи да се оженят, само ако тя се разведе, както му е редът. Алисия искаше същото, но с всеки изминал ден, въпреки всичките усилия да предприеме нещо, тя затъваше все по-дълбоко в своята вина и смущение, като че създалата се ситуация беше тресавище. Толкова пъти бе повтаряла на Едуард — и в ранните дни на тяхната любов, и след малко тайнствената смърт на госпожа Лилибанкс: „На Сидни му хлопа дъската. Отдавна го знам. Погледни как действа с госпожа Лилибанкс. «Действа» е точната дума. Онова представление с килима. И неговото напрежение и тревога за бинокъла, както пишат вестниците. Той вече не е способен да различи истината от измислицата“.

— Скъпа, значи е време и ти да действаш, преди да стане по-лошо. Не могат да те арестуват за това, което си направила. Не си първата жена с извънбрачна връзка.

Думите на Едуард, вместо да я ободрят, както си мислеше той, само я стреснаха и наплашиха повече.

— Не мога да се изправя пред него лице в лице — каза безизразно. — Щом ме види, ще ме убие, или ако не друго, ще ме вземе за призрак, Едуард, той е луд. Не мога да се срещна с него при сегашното положение на нещата.

— Не мисля, че е луд — припряно измърмори Едуард. — По-скоро изчаква да се върнеш сама.

— Защо мислиш така?

Едуард не можеше да обясни, но смътно усещаше намеренията на Сидни. Едва ли би могъл да го изрази. Съвсем типично за Сидни бе да прекара четири дни в Брайтън, за да търси Алисия и накрая уж да не я намери.

— Трудно ми е да си представя — Едуард не казваше това за пръв път — как така е пребродил цялата околност, без нито веднъж да се натъкне на някой от нас — на улицата, или в магазина.

Алисия замълча, страхуваше се от възможността Сидни да я е открил и да е оставил това без последствия. Съвсем по негов маниер — смахнато.

— За теб няма значение, дори да те е видял. Знам, че не може да те е запомнил само от онази вечер на събирането.

Едуард не отговаряше (този разговор бе провеждан три пъти), защото далеч не бе така сигурен, че Сидни не знае за тях двамата, обаче не можеше да сподели това с Алисия, тъй като тя щеше да остане без капчица смелост и да се сбогува завинаги, съсипана от накърнената си гордост. Васили му бе споменал, че Инес и Карпи разпитвали за него — с какво се занимава в последно време. Васили бе отговорил, както Едуард отговаряше на всички, че ходи често в Съри, на гости. Добричкият стар Васили. На него можеше да се разчита да удържи думата на белогвардеец, нищо че се досещаше за истината. Едуард се опасяваше от Инес и Карпи, ако Сидни ги притисне, те могат да проявят интерес и така да открият истината. А те може и да не мълчат, мислеше Едуард. Той имаше съвсем ясно усещане, че някой го наблюдаваше, наблюдаваше го на гарата, на перона за Брайтън, наблюдаваше го и когато залепи първата целувка на Алисината буза за поздрав, когато тя бе дошла да го посрещне. Това го изнервяше ужасно и той пиеше хапче за сън почти всяка вечер в лондонския си апартамент. Също така усещаше как всеки момент ще се затвори капанът, ако не се върне към обичайния си живот на почтен ерген в Лондон, прекарвайки събота и неделя в четене и слушане на музика, или да приема покани за вечеря в събота вечер, но скромно и без дама. Както каза Алисия, тя също искаше такъв спокоен живот.

— Никога няма да се отместим, ако не направиш ход, мила — каза й Едуард. — Рано или късно ще трябва да се свържеш със Сидни, дори само за да получиш развод.

Алисия зарея поглед в пространството и прехапа долна уста. Защо ставаше така, каква ужасна каша! Преди всичко, заради Сидни. Ако не беше неговата глупост и тази дивотия с килима — навярно се е държал дивашки, кривил се е като шут, представяйки се виновен и отчаян пред приятелите им и полицията, когато са го питали за нея, сега двамата с Едуард нямаше да бъдат в това положение. Просто щеше да е заминала за няколко месеца, както бе казала на Сидни, както и той се бе съгласил. Можеха да се видят с Едуард, да прекарат времето си щастливо и после спокойно да се върне и да поиска от Сидни развод. Сега тя имаше смътното желание да си отмъсти като остави Сидни в тази бъркотия, да потъва колкото си ще, а може и още по-дълбоко.