Патриция Хайсмит - Без милост

— Много шубрак е израснал от тогава.

— Вероятно, но се постарайте.

Сидни не бързаше. На малка полянка, или местенце без растителност по-точно, той се поспря и се наведе към земята.

— И тук може да е.

Инспекторът също се наведе, но не откри никакви следи от копане.

— Добре, ще поставим знак на това място и утре пак ще дойдем — той откъсна лист от бележника си и го сложи под камък.

Върнаха се в колата на инспектора. Мълчаливо пътуваха до къщата на Сидни, където се разделиха само с едно „лека нощ“.

Проява на известното английско хладнокръвие, помисли си Сидни. Да оставим престъпника да преспи в леглото си и тая нощ. Ще го откараме до дома му и ще му пожелаем лека нощ, примката и без това скоро ще се затегне около врата му. Сидни си представи „трупа“ в килима, чертите на Алисия, едва различими, и себе си в тази драматична нощ на развръзка, опитващ се да заспи и пишещ с треперещи пръсти, защото госпожа Лилибанкс го е видяла с килима и е уведомила полицията. Оставаха му само няколко часа на свобода! Един убиец, разсъждаваше Сидни, психопат някой, за да си отмъсти на Лилибанкс в пристъп на ярост би могъл да я удуши. Чудно защо полицията не постави охрана пред къщата й, или не я посъветваха да замине някъде за известно време. Стана да погледне през прозореца.

Толкова тъмно беше, че бе невъзможно да види дори спряла кола, камо ли човек, дори и да имаше някой на пътя. А може и да я няма, продължи Сидни да разсъждава, може да е при някой съсед, може да са оставили човек вътре, разположил се сега в гостната й. Легна си. Искаше му се да продължи с предположенията, но бе изтощен и скоро заспа.

На следващата сутрин я видя както обикновено, пълнеше с вода каменното корито за птиците в задния двор, на моравата. В ума му се мярна картина: полицията изкопава килим без труп и кървави петна; зае се да прави кафето. Преди да се качи горе да поработи, още веднъж отправи поглед към дома на госпожа Лилибанкс. Прозорците проблясваха на светлината, но тя самата вече не се виждаше никъде. По това време госпожата винаги работеше в градината. Дали пък не се е притеснила много, може дори да се разболее от тревоги, защо не й се обади да я успокои? Сигурно си мисли колко я ненавижда сега заради неспазеното обещание и нарушеното мълчание, но реши да почака докато полицията открие нищото в килима. Няма съмнение, че ще го сметне за кръгъл глупак, задето я беше подвел онази съботна вечер да помисли, че в килима има нещо скрито; ще трябва да й обясни, че се е оставил на играта на въображението, че шегата бе излязла доста зловеща; или пък да й каже, че е получил временно умопомрачение, халюцинации, станал е жертва на обсебил го ужас, страх, който го е карал да си мисли, че наистина е убил Алисия. Както и да се оправдае, все щеше да е плоско, но по-важно е да й каже колкото може по-бързо, че в килима няма нищо.

„Какво? Не може да бъде! — ще се изненада пред полицаите. — Кой е откраднал трупа! Не вярвам! Вижте пак.“ Сидни насочи вниманието си към новото хрумване за героичния Бич.

Телефонът иззвъня около десет.

— Инспектор Брокуей се обажда. На мястото, което посочихте вчера, няма килим. Можете ли да дойдете сега, господине? Може би на дневна светлина ще се оправите по-добре.

След три минути Сидни тръгна. Горките момчета, копали са спечената земя цяла сутрин! Сигурно са започнали в шест!

Той завари инспектора да разговаря край колата си с младото полицайче от Бликъм Хийт. Сидни спря зад тях.

— Добро утро, инспекторе.

„Добро утро“ и към младока.

— Съжалявам, че съм се объркал. Може би трябва да походя нагоре по пътя, може да разпозная някой белег.

— Както искате — отвърна инспекторът.

Сидни тръгна покрай лявата страна на пътя и внимателно оглеждаше гората, но всеки метър бе досущ като предходния.

Върна се обратно, стигна до инспектора, който се беше облегнал на колата и каза:

— Съжалявам, инспекторе, ама не е точно на това място, все ми се струва, че е наоколо. Ще пообиколя.

— Хайде, водете — каза инспекторът и го последва.

След тридесетина крачки Сидни забеляза тъмните фигури на двама полицаи — единият седнал върху нещо, а другият отърсващ полепналата по лопатата пръст в едно дърво. Сидни се отправи към тях.

— Без резултат, разбрах — каза той. — Съжалявам за труда ви.

Белезите по земята издаваха намерение да изкопаят четириъгълник. И двамата се бяха разкопчали.

— Пръстта тук не е докосвана — каза изправеният полицай.