Патриция Хайсмит - Без милост

Тръгнаха си в четири без десет. Вече отпред, на плочника, госпожа Снийзъм се обърна към къщата на Лилибанкс и каза неопределено:

— Хартли, да се отбием при съседката. Само ще се запознаем, дори няма да влизаме.

— Добре — съгласи се Хартли.

Учтиво си взеха довиждане и обещаха да поддържат връзка, после Сидни се прибра вътре. Знаеше, че Снийзъмови не само ще влязат, но и ще останат за чая, поне половин час. Отстраниха го без много шум, за да поговорят с Лилибанкс насаме. Но щом Приси е там, тя няма да им каже много. Така или иначе, щеше да премълчи за килима, мислеше Сидни.

Петнадесет минути по-късно се дочу шум от машина и Сидни стана да погледне през прозореца. Червената кола на Приси тъкмо потегляше в посока Ипсуич и Лондон.

Госпожа Лилибанкс бе мъничко изненадана, като видя Снийзъмови без Сидни, но почти веднага се досети за мисията им. В първите минути, докато Приси беше с тях, не се чувстваше напрежение, но то нарасна щом тя си тръгна. Снийзъмови настъпваха бавно, тактично, но с отчаяна решимост. Как се отнася към бохемския живот на дъщеря им и зетя? А занемарената морава пред къщата наистина говори лошо за нравите им! Принудени, вежливи усмивки предизвикваха толерантните отговори на госпожа Лилибанкс, но не след дълго те отново ставаха нападателни.

— Никога не съм вярвала, че Сидни ще я направи щастлива — каза госпожа Снийзъм. — Женитбата им не ни беше по сърце, знаете, но не искахме да се изправяме на пътя й като строги и старомодни родители. Ала не очаквахме нищо добро, нали Хартли?

— Да, така е — потвърди Хартли Снийзъм.

— Тя винаги е правила каквото си иска, така беше и когато реши да се омъжи за Сидни, обаче Алисия не издържа на напрежение, въпреки че може да си мисли обратното — госпожа Снийзъм плесна с опакото на едната си ръка дланта на другата. — Тя се нуждае от здрави основи за живота си, така е възпитавана да живее. Не обичах много Сидни Бартълби, когато се ожени за дъщеря ми, а още по-малко ми харесва поведението му сега, съвсем открито си го казвам — продължи тя, гледайки прямо госпожа Лилибанкс.

— Какво искате да кажете с „поведението му сега“? — попита госпожа Лилибанкс.

— Ами не се държи като човек, чиято съпруга е изчезнала — потвърди тя думите си. — Поне моята представа е по-различна, един съпруг не може да се държи като него! Съвсем хладнокръвно приема факта, че жена му я няма, сякаш знае нещо, а къде е, не казва. Имам предвид, че тя изобщо не го интересува, ето това е, което мисля. Простете, госпожо Лилибанкс, че говоря така откровено, но това е много сериозно, ние живеем с тази тревога вече цял месец. Допускате ли, че Сидни и Алисия имат споразумение, което пазят в тайна?

Госпожа Лилибанкс понечи да долее чай, но бе спряна от гостенката с леко поклащане на главата.

— Сидни ми каза, а и Алисия също, че искат да се разделят за известно време.

— О, това съм го чувала толкова пъти, че не искам повече да слушам. И Хартли също. Имах предвид нещо по-сериозно, развод например.

— Не зная нищо подобно — каза Лилибанкс — но надали Алисия би споделила с мене.

— Никога ли не ви е говорила за друг мъж?

— Не, наистина не.

— Трябва да помислим за всичко, дори и за възможно най-неприятните неща. — След кратко мълчание добави — дори за възможността да е убита от Сидни!

Госпожа Лилибанкс погледна към майката на Алисия, която явно внимателно я наблюдаваше, за да разбере дали подобна мисъл е минавала през нейната глава. Господин Снийзъм не трепна, което значеше, че те с жена си бяха обсъждали този въпрос.

— Спохождала ли ви е такава мисъл?

— Клариса — каза меко господин Снийзъм — не се оставяй въображението да те подведе.

— Гледай фактите — отвърна жена му с мрачно спокойствие. — Полицията не откри Алисия нито в Брайтън, нито другаде. Тя не се появи, въпреки че снимките й бяха във всички английски вестници от преди седмица. Сидни не е бил късметлия в живота си, ще спечели доста от смъртта на Алисия.

— Говоря ти сериозно, скъпа моя, заприлича съвсем на криминален разказ.

— Всички говорят като тебе, но после, когато вече е късно. Мисля си, че е време да наемем някой добър детектив! — тя замълча, за да изслуша госпожа Лилибанкс.

Госпожа Лилибанкс не се сети какво да каже и няколко минути изминаха в тишина.

— Надявам се, че ще постъпите честно с нас и без да изпитвате угризения, ще ни кажете, ако подозирате Сидни в някаква подла игра, или ако знаете за някое тяхно спречкване… госпожо Лилибанкс?