Патриция Хайсмит - Без милост

Тази вечер бе открила и друго: наистина вярваше, че Сидни е премахнал Алисия.

На следващата сутрин се обади госпожа Снийзъм, заедно с нейния съпруг желаели да посетят Сидни следобед. Каза само това, кратко и студено. Разбира се, Сидни отговори, че ще се радва ако се срещнат. Към три часа щели да пристигнат, обясни госпожа Снийзъм.

След като затвори, Сидни се разходи из къщата, оправяйки по нещо тук-там, въпреки че според него всичко си беше подредено като за пред хора. Той отлепи нецензурната снимка в банята и си помисли, че госпожа Лилибанкс сигурно я е видяла, когато ходи един-два пъти в тоалетната. Може би Снийзъмови щяха да се срещнат и с нея, ако са решили добре да проучат всичко. Вероятно Алисия е говорила на майка си нещо за госпожа Лилибанкс.

Събота е, спомни си Сидни, сигурно и Приси ще пристигне. Наситен ден. Той с неохота остави работата си над сценария за Бич и тръгна с колата на пазар, в Бликъм Хийт. Почти бе завършил поредната история, само да разместят някои части и щеше да е готова. В този, пети епизод, Бич облича рокля и въплътява възрастна заможна дама, която всички мислели за умряла. Бич успя да излъже даже съпруга, да не говорим за адвокатите, прибра куп пари и бижута, след което изчезна. Сюжетът беше жив, пълен с хумор, и Сидни предвкусваше петата победа на Бич. Трябваше му заглавие, например „В полите на загадката“? Хм.

— Добро утро, господин Виъри — поздрави той месаря.

— Добро утро — мрачно кимна оня и слисано го изгледа от глава до пети, като че ли нямаше дори да чуе какво му искат.

— Имате ли някое хубаво парче месо?

Сидни купи две пържоли и прошарен с тлъстинка бекон. Виъри му подаде пакета и рестото, сякаш се страхуваше да не докосне дланта на Сидни. Една клиентка се отдръпна встрани от вратата, когато Сидни излизаше, но не пропусна да го измери с поглед. Навън Сидни се обърна и през прозореца видя как жената и месарят оживено разговарят.

Госпожа Лилибанкс му се обади да дойде към два и половина, на ягоди и кафе. Приси също щяла да е там. Сидни бе забелязал пристигналата червена кола още докато беше в месарницата, а сега тя бе спряла пред къщата на Лилибанкс.

— Ще мина, благодаря — отговори Сидни. — Не мога да остана по-дълго, защото идват семейство Снийзъм, родителите на Алисия, очаквам ги към три — говореше бодро и прямо, като че онази мрачна вечер в четвъртък не съществуваше изобщо.

Гласът на госпожа Лилибанкс също звучеше както обикновено. Той знаеше, че я бе уплашил тогава, но и тя успя да го изплаши. Играта му, предназначена за смях и забава, изведнъж се бе превърнала в истина. Никой, и най-големият актьор, не би могъл да предизвика студени капчици пот по челото си. Ето, сега му е познато и това усещане, приятна възрастна госпожа да те подозира в убийство. Беше кошмарно, ужасно смущаващо и срамно, абсурдно, направо смахнато.

В два и петнадесет той свърши работа и отиде при госпожа Лилибанкс. Присцила Холоуей беше страхотна, според представите на Сидни. Малко и крехко, но добре сложено момиче с кестенява, дълга и права коса, с бадемови очи и смугла кожа, с обаяние и женствено излъчване, което тя навярно не съзнаваше, нито пък госпожа Лилибанкс. Приси си даваше вид на сдържана особа с достойнство и такт, може би се опитваше да изглежда по-голяма и по-изтънчена, отколкото беше. Причината може и да бе в това, че баба й е разказвала за него и за изчезването на Алисия, но сигурно бе премълчала своите подозрения. Приси виждаше в него човек, обгърнат в тайна, а не престъпник.

В този половин час докато беше с тях, никой не отвори дума за Алисия. Говориха за Лондон, за последната роля на Приси в театъра. Тя го попита за телевизионните серии, чула бе от баба си.

— Бабо, не си ми показала още какво си нарисувала — каза Приси.

— О, не сега. Сидни е тук за малко, а е виждал почти всичко.

Сидни стана:

— Наистина трябва да тръгвам. Не се познавате със Снийзъмови, нали?

— Не, но бих желала да ги срещна. Защо не ги доведете при мен на чай?

— Благодаря, може да им го предложа. Ще се обадя по-късно, ще видим как да стане — той я погледна открито и мило. — Благодаря за ягодите. За мен бе удоволствие, госпожице Холоуей — каза той и тръгна.

Снийзъмови дойдоха десет минути по-рано. Сидни ги наблюдаваше като слизаха от техния сив Мерцедес бенц. И двамата изглеждаха състарени, по лицата им се четеше напрегнатост и тревога. Снийзъм, нисък и дребен, с рижава рядка косица и бледо лице, жена му — висока, ако не и по-висока от него, русокоса, с хлътнала брадичка, ала носът и очите издаваха решителност. Алисия бе удивително красиво съчетание от чертите на двамата.