Патриция Хайсмит - Без милост

— Добър ден, Сидни — поздрави госпожа Снийзъм още на портата, но не му подаде ръка. — Как си?

— Благодаря, не се оплаквам. А вие?

Влязоха в къщата. Сидни им предложи шери, а после чай, но те нищо не искаха, още било рано. И двамата се оглеждаха в дневната, като че търсеха следи да разбулят тайната за Алисиното заминаване. В следващите пет минути госпожа Снийзъм отново зададе въпросите, на които Сидни бе отговарял през последните седмици по телефона, но сега вниманието й бе приковано към израза на лицето му. Господин Снийзъм седеше притихнал, ала и той наблюдаваше зорко, изглеждаше умалено и помъдряло копие на Синклер Луис.

— Сигурен ли си, че не се е прекачила на друг влак в Ипсуич — попита госпожа Снийзъм — слиза от един и се качва на друг, да кажем на север?

— Видях как потегли влакът. Махнахме си за довиждане — не бяха си махали, но наистина бе изчакал тръгването на влака.

Госпожа Снийзъм го претегли със студени очи:

— Хъм. Полицията опитва да намери работник от гарата, който да е видял онази сутрин Алисия или…

— О, това май е трудна задача — прекъсна я Сидни с усмивка.

— Да, никой не си спомня — госпожа Снийзъм погледна съпруга си, но той се задоволи да потърка начумерено носа си с пръст.

Тя се понадигна и кръстоса стройните си крака в обратна посока. Облечена беше с черна рокля от щампована коприна и пръскаше миризма на непознат за Сидни парфюм, вероятно поради цената, надхвърляща неговите възможности.

— Длъжна съм да те попитам Сидни, дали не сте имали с Алисия сериозна разправия преди тя да замине?

— Не. Наистина, госпожо Снийзъм — той навлажни устни, повдигна ръце от коленете си и с плавно движение ги сложи обратно. — Тя искаше да поживее сама, за да рисува, каза, че ще се обади щом поиска да се видим, или да се върне вкъщи. Можех и аз да отида в някое малко градче за смяна на обстановката, но искам да съм тук ако се получи писмо, или ако се обади по телефона — пак се раздрънка, помисли той, бе почувствал недоверието, породено от пространните му обяснения. Чудеше се дали в главите им не минава: „Сидни стои тук, защото пази тялото, закопано в градината“. Той потръпна против волята си. Видя, че госпожа Снийзъм го забеляза.

— Тези писатели и художници винаги много знаят — тя потърси с поглед подкрепата на съпруга си.

— Така са младите — той измърмори сърдито и вяло.

— Отказват да живеят тихо и спокойно, както е прието в обществото, с доброто и лошото, а се оплитат в мрежата на собствените си странни разбирания за живота. Знаеш какво искам да кажа, нали Хартли — пак го погледна тя.

Хартли не отрони нито дума, гледаше в килима със свити устни и вдигнати вежди.

— Според мен бохемите нямат място в обществото и неговото всекидневие. Този тип хора съзнателно не спазват общоприетите правила, не се държат съответно изискванията на обществото и като последствие са погубени от собствената си философия, защото е лъжлива и измислена.

Лъжлив бог, помисли Сидни, докато слушаше с тържествена почтителност, сякаш се намираше на проповед в църква. За госпожа Снийзъм обществото бе някакво абстрактно божество, твърде абстрактно, но му дължим безусловна и пълна всеотдайност.

— Затова Алисия сега си плаща — довърши тя тежко, все още седнала с изпънат гръб и вгледана в Сидни.

— Да — измърмори той автоматично.

— И естествено, не беше щастлива! — тя хвърли поглед, пълен с удовлетворение, защитила достойно своя начин на живот, срещу който се бе разбунтувала дъщеря й.

— Да — отвърна Сидни.

Те се включиха в краткия „молитвен“ размисъл, предизвикан от думите й. После той каза:

— Съседката, госпожа Лилибанкс ме помоли да ви поканя от нейно име на чаша чай, към четири. Тя познава Алисия доста добре. Може би и Алисия ви е говорила за нея.

Госпожа Снийзъм въпросително вдигна глава към съпруга си:

— Не знам, как мислиш, Хартли? Би трябвало да се срещнем. Да, чували сме за нея от Алисия — допълни тя за Сидни.

— Може би няма да имаме толкова време — вмъкна Хартли Снийзъм.

Госпожа Снийзъм изяви желание да видят стаята на Алисия и Сидни ги заведе на горния етаж. Последните абстрактни картини бяха приети с равнодушно неодобрение от нейна страна.

— Алисия направи сполучлив портрет на госпожа Лилибанкс — каза Сидни. — Долу в дневната е, но може и да не сте го забелязали.

Госпожа Снийзъм бе пропуснала да види портрета, обаче прикри този факт с думите:

— А, да. Ще го видя още веднъж.