Патриция Хайсмит - Без милост

— Скоро трябва пак да дойдете на вечеря, Сидни — тя отиде към вратата и се обърна. — Моля се с Алисия всичко да е наред, където и да се намира тя. И, много ви моля, не забравяйте да ми съобщите, ако…

Той все още я гледаше с наострени сетива:

— О, разбира се, госпожо Лилибанкс, ако ми се обади, бъдете сигурна, че ще научите.

Госпожа Лилибанкс бавно се отправи към къщи. Странно е, разсъждаваше тя, че не я попита за какво бе разговаряла с полицаите: „Не е ли естествено, ако е невинен да иска да чуе?“.

В същия този момент Сидни размишляваше върху окончателния сценарий на „Втория господин Куентин“, който бе получил по пощата тази сутрин — бързо свършена работа от Алекс. Госпожа Лилибанкс го бе видяла с килима през рамо. Глупавата му пантомима — „трупоизнасяне“ — бе имала един зрител в онази сутрин. А какво изпитва? Мъничко вина — това със сигурност. Като че изигравайки образа на другиго, а не своя собствен, той се бе убедил в състоятелността на чуждите подозрения.

Телефонът иззвъня. Сидни изтича надолу по стълбите да вдигне слушалката; мислеше, че може да е някой приятел от Лондон, който иска да му съобщи за посещение на полицията. Днес инспекторът го беше помолил да му даде имената на най-близките Алисини приятели и Сидни му бе казал за Инес и Карпи, за Полк-Фаради и още няколко нейни съученици, чиито имена бе открил в един бележник с адреси и телефони, и който Алисия не бе взела със себе си.

— Здравей, убиецо, какво таиш? — чу се зловещ глас.

Сидни се изсмя:

— Здрасти, Алекс. Щастлив съм, замислям убийство. Благодаря ти.

— Аз тъкмо преглеждах новия епизод, получих го днес следобед, много е добър.

Сидни помълча. Ставаше дума за „убийството“ на гнусен диктатор, извършено от Бич.

— Полицията беше при мен допреди няколко минути — каза Алекс. — Боже мили, човече, какво си им разправял ти там? Театър ли разиграваш?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами поведението им говори, че те подозират в премахването на Алисия. Какво си правил, шегички ли си играеш с тях? Това може да стане опасно. Питаха за характера ти. Ти не искаш да им казвам ИСТИНАТА, нали?

— Надявам се да си сгъстил черната боя, за да подхожда на създателя на Бич.

— Казах им, че характерът ти е подозрителен, обичаш да побийваш жена си, че имаш зловещо въображение, че любимото ти занимание е да заместваш с нецензурни думи текстовете на песните, и че очевидно си убедил младата си и богата жена да вземе къща в затънтен глух край — Бликъм Хийт, където можеш да я пречукаш и заровиш из горите наоколо — разнесе се фалцетовият смях на Алекс, с който се смееше само когато се забавляваше от сърце.

Сидни се усмихна:

— Какво всъщност те питаха?

— Е, Сидни, не съм много далеч от истината. Питаха ме как я карате вие двамата с Алисия. Казах — доста добре. Питаха дали е възможно Алисия да има връзка с друг. Казах, че не мисля така. А ти?

— Не, не, не! — отвърна Сидни, но в действителност си го мислеше.

Алисия, разбира се, винаги е била много предпазлива и никога не му беше дала някакъв повод.

— И ти не си чул, нали, за друг мъж в Лондон, а?

— Не, нищичко, нито думичка, не мирише на скандал.

— Ама тя лежи два метра под земята в гората недалеч оттук и се питам защо само си хабя думите да говоря за други мъже.

— Как я уби, Бартълби? Знаеш, че вече всичко ми е ясно. Може пък да се измъкнеш чист.

— Бутнах я по стълбите. Счупи си врата. Погребах я на следващата сутрин преди зазоряване. Никога не съм се чувствал по-добре! Радвам се, че го сторих, и да имаше как, отново бих го сторил.

— Благодаря ви, господин Бартълби, зная, че нашите слушатели се наслаждаваха на коментара от първоизточника, така да се каже, направо от устата на убиеца, за един спорт, на който милиони биха желали да се отдадат. Само ако можехме да си го позволим — последните думи бяха придружени от пиукане в слушалката и Алекс побърза да каже:

— И двамата се връщаме при нашия Бич. Нека го изцедим докрай.

Апаратите прекъснаха.

Сидни четеше сценария на „Втория сър Куентин“ и около десет часа бе пречистил текста. После го сложи в жълтеникав плик, за да го изпрати утре. Чудеше се с какво ли е заета Алисия в момента? Защо Снийзъмови не бяха се обаждали вече четири дни? Погледна в бележника за телефонния номер на Инес и Карпи и им позвъни.

Карпи вдигна слушалката. Инес бе излязла и тя беше сама.

— Както разбирам, нямаш новини, Сидни — каза тя със звънливия си глас.

— Не, никакви новини.