Патриция Хайсмит - Без милост

— Така-а! — той написа нещо в бележника. Кацнал бе на табуретката, прилепил дългите си крака един до друг, за да му е удобно като пише.

— Разкажете ми за семейния им живот, ако обичате.

Госпожа Лилибанкс подбираше думите си:

— Добре съжителстваха. Както казах, виждала съм ги заедно само в присъствието на други хора.

Видяла бе и гневния изблик на Сидни онази вечер в кухнята, унищожителен гняв, но беше ли разумно да придава голямо значение на тази случка?

— Да сте забелязала нещо необичайно по времето след като госпожа Бартълби е заминала?

Госпожа Лилибанкс леко подскочи, но бързо се овладя. Пред очите й бе изникнал Сидни — вървеше през градината, сутринта след заминаването на Алисия, ако въобще е заминала тогава, носеше на рамо нещо тежко. Рано-рано, не беше се съмнало. Тя искаше да наблюдава птиците с БИНОКЪЛА, но нямаше достатъчно светлина, чуваха се само песните им. Слезе долу и сложи вода за чай. Когато пак погледна от прозореца на горния етаж, видя колата на Сидни, излизаше на пътя.

— Не, не съм — каза тя.

— И госпожа Бартълби не е споделяла нищо необикновено, например че се среща с някого?

— Не — каза госпожа Лилибанкс.

В два последователни дни, четвърти и пети август, ежедневниците „Експрес“ и „Вечерен стандарт“ публикуваха две различни снимки на Алисия Бартълби. Заглавията бяха: „ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ Я?“, „ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ОТКРИТА“, „КЪДЕ Е ТЯ?“, „ТЪРСИ СЕ“. Кратките съобщения под тях гласяха, че двадесет и шест годишната Алисия Бартълби от Бликъм Хийт, Сафък, напуснала дома си на втори юли, с намерението да посети родителите си в Кент, но така и не пристигнала там, оттогава никой не знае къде е. Възможно е да се намира в Брайтън, смята нейният съпруг, а полицията в момента проверява района на Брайтън.

В четвъртъка, когато се появи първата снимка, Едуард Тилбъри трябваше да отиде до Брайтън с влака, а после да вземе автобус за селището Аръндил, в чиито покрайнини бяха наели с Алисия малка къщичка. Едуард имаше рожден ден, иначе не би предприел това пътуване по средата на седмицата. Обикновено пристигаше в петък вечерта и заминаваше обратно в понеделник сутринта. Потресен бе от публикуваните снимки — и в сутрешните, и във вечерните вестници, обаче се реши да тръгне, като се озърташе внимателно, за да остане незабелязан. Допълнително разочарование му донесе и промяната във външността на Алисия. Отишла бе със скутера до Литълхемптън и в тамошния фризьорски салон се бе подстригала и боядисала. На масичката имаше торта с розова глазура и незапалени свещи.

— Честит рожден ден, скъпи! Харесва ли ти? — попита тя весело и прокара ръка през косата си.

— Да, добре е. Видяла си вестниците, явно. Какво мислиш да правиш, скъпа? Защо не седнеш?

— Ти стоиш прав. Разбира се, че видях вестниците. Подготвила съм ти изненада за вечеря. Дано не познаеш по миризмата какво е — тя се упъти към кухнята.

Едуард отвори чантата с документи. Имаше работа над книжата си, но бе успял да прегледа повечето още във влака. Предполагаше Алисия да се е стреснала от случилото се, дори да е уплашена, и в такъв случай трябваше да я успокоява, да я убеждава, че трябва да се върне при родителите си. Със сигурност вече ще е изпила една-две чаши.

Алисия донесе неговото уиски със сода, също и за себе си.

— Наздраве, скъпи! Много щастие и здраве!

Той се загледа в червеникавата й коса. Май на това му викат кестеняв цвят. По-скоро клони към червеното.

— Няма ли да ме целунеш?

Той я целуна по бузата, след това и по устните.

— Как е кракът?

— Добре — той смръщи лице и оголи стиснатите си зъби. Миналата неделя, на плажа, бе стъпил върху стъкло. Инфекция нямаше, бе ходил на лекар, пък и сам честичко оглеждаше нараненото място. Налагаше се да накуцва, за да го пази, а в службата бе обяснил, че се е разхождал бос из къщи и е настъпил кабарче.

— Изглежда нямаш намерение да разкриеш къде се намираш?

— Не, мили, нямам. Смятам да се махна оттук. Мислех си за Ангмъринг. Пак е на морето, но е по-близо до Брайтън, няма да пътуваш толкова с автобус — тя се усмихна.

— Събужда подозрение да промениш прическата си точно днес!

Алисия седна на кафявото кожено канапе и дръпна Едуард до себе си.

— Престани да нервничиш. Сега, когато започват да ме издирват, какво ще забележат хората? Това! — тя вдигна от темето си един къс кичур.

— Алисия, не съм сигурен доколко е разумно всичко това. Що се отнася до мен, не мога да се оставя заради любовна авантюра да бъда въвлечен в измама, и то на полицията!