Патриция Хайсмит - Без милост

— Криеницата с банани ли? — почуди се Хити.

— Алисия ги обичаше, т.е. обича ги — поправи се Сидни — но не така зрели както аз ги харесвам, затова се налагаше да си крия по някой зад книга или нещо друго, преди да ми ги е изяла. След време, тя започва да чисти праха от книгите и открива скритите банани. Тогава се разнася нещо като: „А у-у-у! Мили боже! Още един и колко гнусен!“.

Хити и Алекс се запревиваха от смях.

— Скрити банани! — повтаряше си Хити, подпирайки се на Алекс.

— Говорехме си с Хити, че можеш да откриеш Алиса по чека, къде ще й го изпрати банката.

— Да, но както вече казах и на Хити, тя не иска да я откривам — Хити му е казала вече, помисли Сидни, пък и не му се искаше да навлиза в такъв разговор. Въобще не желаеше да приказва за Алисия.

— Ще ни известиш, нали, ако има някакво движение по чека? — помоли Алекс.

— Естествено, не се съмнявам, че парите ще й потрябват — добави Сидни, но си помисли друго. Освен ако не е у някой приятел, каза си той. Не ми се вярва да е лондончанин, а тя няма достатъчно добри познати извън Лондон, при които да отседне, освен онази семейна двойка, нейните съученици, но съм убеден, че не би отишла у тях.

Сидни се изправи.

— Ще потърся скарата докато е още светло — каза той и се отправи към градинската пристройка.

Хити и Алекс си шушнеха нещо приглушено, когато се върна с квадратната скара.

— Имате обща сметка в банката, нали Сид? — каза Алекс. — Би могъл…

— Да, но тя няма да изтегли всичко, няма да ме остави без пукнат грош.

Вечеряха вътре, но оранжевото блещукане на тлеещата жарава ги привлече отново навън и те дълго седяха около нея: Хити с наслада отпиваше по глътка кафе, а мъжете довършиха виното.

Сидни откри, че Полк-Фаради имаха право да придават такова значение на Алисиния личен доход и вероятния начин, по който тя би могла да вземе парите си. На втори август, вторник, пристигна чек от банката в Уестминстър, а само половин час по-късно, още преди девет, позвъни госпожа Снийзъм и попита за чека. Сидни каза, че е пристигнал.

— Това може да означава, че Алисия има намерение скоро да се прибере. Надявах се вече да е вкъщи, защото преди няколко дни се обадих в банката и научих, че не е предупреждавала за смяна на адреса. Ти имаш ли някаква вест?

— Не.

— Ние също. А банката в Ипсуич? Теглила ли е от вашите спестявания там?

Сидни нямаше представа и госпожа Снийзъм бе изненадана и подразнена от неговата незаинтересованост. Тя го помоли да се обади веднага и да разбере, след което да й телефонира, за нейна сметка.

Сидни се съгласи.

Той изчака до девет и половина, според него възможно най-ранният час за разговор с банков служител, а и така изрази възмущението си от госпожа Снийзъм, която го бе смъмрила като дете. Какво неприятно, досадно задължение, си каза той. Ако беше я убил, щеше да мине през същите изпитания. Неговите герои са принудени непрекъснато да се съобразяват със задължения от този род, ето че сега и той разбра какво е. Свърза се с банката в Ипсуич. Необходими бяха няколко минути да открие човека, който можеше да му свърши работа. Оказа се, че последният чек, с подписа на госпожа Бартълби, е пристигнал на 26 юни, а датата на чека бе от 24 юни. Алисия замина на втори юли. Сидни съобщи това на госпожа Снийзъм.

— Наистина? Чудя се как ли преживява, или действително нещо й се е случило?

— Замина с юлските си петдесет лири. Чекът бе получен току-що и тя го осребри в Ипсуич.

— Сигурно. Но Алисия не си прави добре сметката и винаги остава без пари, затова взема парите си при първа възможност.

Три дни след това Сидни отиде на пазар в Ипсуич и пак се обади в банката. Не бяха постъпвали чекове с на госпожа Бартълби. Това стана в петък. Сидни си задаваше въпроса кой я издържа. Мъж? Но какъв? Като се върна вкъщи, чу телефона още от вратата. Беше госпожа Снийзъм. Сидни й съобщи, че няма нищо ново.

— Съпругът ми е на мнение, че е време да уведомим полицията, а и аз мисля така. Навярно и ти си съгласен — заяви тя с нетърпящ възражение тон. — Не се съмнявам, че ще се заинтересуват защо не сме им съобщили много по-рано.

Това бе истински шамар за Сидни, но той се задоволи да потвърди учтиво, че полицията трябва да бъде уведомена.

Госпожа Снийзъм каза:

— Да я търсят първо в Брайтън, а после ако се наложи, навсякъде. Сигурно ще искат снимки, в случай че съвсем е изглупяла и се крие под измислено име. Ще ми изпратиш ли няколко фотографии? С открито лице, нали знаеш. Твоите вероятно са по-нови от моите.