Патриция Хайсмит - Без милост

Сидни се оправяше с печеното.

— Картофите са сварени, така че ако искаш — можеш.

Речено, сторено.

— Добре изглеждаш, ергенския живот ти понася.

— О, знам ли… — Сидни си спомни, че госпожа Лилибанкс бе казала същото преди няколко дни.

Той бе изцяло обсебен от надеждата, че техния Бич може да бъде откупен, но не му се щеше да го урочасва с приказките си.

Хити влезе с чашата си, огледа дневната и се наведе да се порадва на розите, поставени от Сидни пред камината в пукната ваза.

— О, не е ли сменен килимът? — попита тя.

Сидни потрепна, както и първия път, когато госпожа Лилибанкс бе задала същия въпрос.

— Да, решихме, че старият е заприличал на парцал — погледът му се заби в Алекс. — Този го купихме много евтино, от един магазин за употребявани вещи.

— Хубав е. Новини от Алисия?

— Не, не очаквам да се обади, нали знаете. Тя искаше, наистина искаше, да остане сама за малко. Това положение ми създава неприятности, защото очевидно не се е обадила и на майка си, а тя очаква от мен вести — Сидни усещаше, че обяснява на дълго и широко нещо съвсем очевидно, но не беше изричал и двайсет свързани думи откак бе разговарял с госпожа Лилибанкс преди три-четири дни.

— Имаш ли някаква представа къде може да е? — попита Хити.

— В Брайтън — отвърна Сидни.

— Той я е премахнал — вметна Алекс, надигайки се, за да напълни празната си чаша в кухнята. Намигна с едното око, а с отвореното се мъчеше да надникне зад застиналата гримаса на Сидни. — Пребил я, сега ще си живее с париците й, а и убийството ще превърне в пари, като го вмъкне в някой от епизодите за Бич.

— Ти не се тревожиш за Алисия, нали? — като че на себе си изрече Хити.

— Не, не се тревожа и не виждам защо.

— Колко време ще отсъства?

Сидни не можеше да се отърве от чувството, че тя се мъчи да изтръгне от него информация, която да предаде на заинтересовани лица в Лондон.

— Предполагам, че може и да са шест месеца. Алисия нямаше предвид нищо определено. Не исках да казвам това на майка й, защото родителите й наистина съвсем ще се разтревожат. Младото поколение за тях е непонятно — Сидни взе чашата от Хити и се отправи към кухнята. Не че беше празна, но искаше да се покаже добър домакин.

Докато привършваха с вечерята, Сидни ги занимаваше с „Вторият сър Куентин“.

— В началото на разказа — поде Сидни — в една тъмна уличка на Анкара се извършва покушение над К. С. Г. М. — Н. С. сър Куентин Огилви, буквите значат Кралски Съветник Генерал-майор Негово сиятелство Досадник. Започваме с бомбена експлозия, още никой нищо не знае. Бууум! Господинът тъкмо напуска дома на една от неговите любовници. Два са решаващите момента в завръзката: първо — сър Куентин трябва да се появи на дипломатическа конференция в Лондон, и второ — нито турската, нито английската страна трябва да знаят за убийството му. Ето къде Бич…

— Защо? — попита Алекс отпуснат на стола, с кръстосани крака.

— Поради обстоятелствата в момента — дипломатическа криза в отношенията между Турция и Англия. Камериерът на сър Куентин, който съвсем не е глупак, научава за смъртта му от едно улично хлапе, което идва да му каже. Камериерът и момчето прибират тялото от улицата и го скриват в гаража под едно платнище. След това камериерът се обажда в Лондон, в криминалния отдел. А те се свързват с агент, с когото нямат възможност да установят контакт повторно.

— Хмм — каза Алекс с невярващи и сънени очи, сведени към чинията, в която обираше с последното късче печено соса от яденето. Хити поне следваше развоя на действието, затова Сидни продължи:

— Виждаме Бич в лондонското му жилище, разговаря с въпросния агент, който току-що е позвънил по телефона. Бич се усмихва и казва, че ще свърши работата, но ние не знаем за какво става въпрос. Сега се връщаме в Анкара и виждаме турските атентатори объркани, смутени и вбесени, защото вече се знае, че опитът за покушение е бил неуспешен. Ето го сър Куентин, разхожда се из града, по-жив от всякога, но с превръзка на главата и едното око: предполага се — от бомбата. Но това всъщност е нашият Бич, вмъкнал се по съвършен начин в кожата на истинския сър Куентин.

Хити тихичко, на пръсти, пренасяше мръсните чинии в кухнята и слушаше внимателно. Поднесе сладкиша. Сидни чу кипването на кафето зад гърба си. Продължи:

— Алекс, тук има богати възможности за комедийни положения! Можем да накараме една от похотливите му любовници да се запъне пред прага на къщата му, много напориста, но той се страхува, че неговата мъжественост не ще да е като на сър Куентин и това ще го разкрие и провали.