Патриция Хайсмит - Без милост

— Но не ти ли е любопитно?

— Не — каза той и извади запушалката на мивката, но си спомни, че кафеникът не е измит, и бързо я пъхна обратно. Изсипа старото кафе в кутията, където събираха отпадъци, изми кафеника, изсуши ръцете си, след това взе ръката на Хити и я долепи до устните си.

— Благодаря, сладка моя. Ще пийнеш ли една глътка бренди за спокоен сън?

— Не, не бих могла.

Петнайсет минути по-късно Сидни вече спеше на двойното легло, в спалнята.

Събуди го любовното гукане на един гълъб. Ооооо… — така високо, сякаш беше в стаята. Той слезе долу и сложи кафето. После се качи в кабинета си, постави чист лист в машината и написа: „Вторият сър Куентин. Първо действие“. И започна да трака. След двайсет минути и две чаши кафе имаше написани вече три страници и половина и по-прозрачна от кристал правителствена криза. Около девет събуди гостите си с поднос кафе и отиде в кабинета да вземе написаното.

— Хвърли му поглед, ако искаш. Мисля, че сега е по-ясно.

Още при първите лъчи на зората Сидни бе разбрал, че на разказа му липсва средната част, затова се бе погрижил да я измисли като накара убийците да направят втори опит за покушение над техния Бич, когото те считат за истинския сър Куентин, но в края на краищата, той пак ги надхитря и успява да се справи с положението, преди да отлети за лондонската конференция. Сидни слезе в кухнята, за да приготви закуска.

След няколко минути се появи Алекс и сподели, че историята му се вижда доста интересна.

След закуска той и Сидни отидоха с колата до Фрамлингъм, където Сидни купи дървени въглища и голямо парче месо за печене. Кулинарно вдъхновение го бе осенило и му се искаше да изпече месото на жар в трап. Хити се разпореди с продуктите, които бяха донесли, а Сидни отиде в градината за лопатата. Алекс го последва, защото му беше любопитно да види как се приготвя всичко това. Лопатата потъна в твърдата, тревиста земя и изскочи първата копка. Сидни забеляза по-тъмните и вече засъхнали бучици пръст, полепнали в горния й край, останали от дупката, в която бе заровил Алисия. Алекс бе впил очи в лопатата, аха да каже нещо.

— Колко трябва да е дълбока? — попита той.

— Около метър. Може и по-дълбоко, но за цели животни. Правя дупката за парче месо.

Колкото несговорчив бе Алекс миналата вечер, толкова дружелюбен бе сега. Следобедът им бе особено плодотворен. Прекараха няколко часа на слънце и разговаряха за историята на Бич: натъкмиха я в три действия и двайсет сцени.

Междувременно Алекс бе готов да започне сценария по втория епизод. Сидни знаеше, че щеше да му отнеме не по-малко от две седмици.

— Ако ми го пратиш по пощата, ще го напиша на машината.

— Нали знаеш, все нещо се променя и поправя в последната минута. Така че аз ще си го препиша.

Нетърпение душеше Сидни и той въздъхна:

— Дали ще го откупят? Преди края на август няма да можем да научим нищо, нали?

— От Плъмър ли? Най-вероятно. Мисля, че няма да се справя и с трите до края на август, а той иска три завършени.

Сидни разплеска една гадинка, впила се в ръката му.

— Защо да не опитам аз със „Сър Куентин“. Ние доста прилично и задоволително очертахме основните моменти.

— По-добре да си работим както досега. Добре върви. Нека не правим промени.

Сидни не отговори. Беше раздразнен от господарското отношение на Алекс към труда им. Сам измисляше всичко, а защо Алекс си присвоява монопола на сценариите? Сидни стана и каза:

— Хайде да пийнем, слънцето вече преваля.

Пиеха вторите чаши, когато Сидни драсна клечка кибрит и запали дървените въглища, залети с някакво течно гориво, за да пламнат. Лумна изведнъж: издълбаната пръстена паница бе невероятна гледка. Хити уви картофите във фолио и ги опече в жарта. Беше им радостно и Сидни запя:

Хити се заливаше от смях и Сидни я последва, тъй като импровизацията му се бе отдала с лекота. Надяваше се думите да не са стигнали до ушите на госпожа Лилибанкс.

— Виждаш колко му понася ергенлъка! Помниш ли го толкова жизнерадостен в присъствието на Алисия?

— О, Алекс! — започна Хити, готова да брани светостта на съпружеството.

— Е, не е ли вярно, Сид? — продължи Алекс.

— Да, прав си. Край на криеницата с бананите и тем подобните игри. А като почнат чековете й да валят, ела и гледай! Прибави и хонорарите от Бич. Ех, че живот! — Сидни бе подвил коляно, за да опита с длан дали жарта е готова.