Том Клэнси - Безпощадно

— ЖАЛОН?

Също като на кино офицерът се огледа наоколо си, преди да заговори:

— Да, сър. Всички документи, които могат да ви бъдат полезни, вече са подготвени. Разбрах, че сте се занимавали със специални операции.

— Правилно.

— Имам един въпрос, сър — каза капитанът.

— Давай — подкани го Кели и отпи от бирата си. По пътя от Ню Орлиънс за насам вече бе пресушил една.

— Знаете ли кой е провалил операцията?

— Не — отвърна Кели, но реши да добави: — Може би сега ще науча нещо.

— Мислим, че по-големият ми брат е бил в този лагер. Сега щеше да си бъде у дома, ако онова…

— Копеле — подсказа услужливо Кели и капитанът се изчерви като момиче.

— Какво ще стане, ако го откриете?

— Това вече не е по моята част — отвърна Кели и съжали, че си е позволил волности. — Кога мога да започна?

— По принцип утре сутрин, господин Кларк, но документите са в кабинета ми.

— Трябва ми тиха стая, каничка кафе и може би няколко сандвича.

— Мисля, че ще мога да изпълня желанието ви.

— Тогава да започвам.

След десет минути Кели разполагаше с всичко, което му бе нужно. Капитан Грифин го бе снабдил с наръч листи и цяла връзка моливи. Джон започна от първите разузнавателни снимки, направени от RF-101 „Вуду“. Както и ЗЕЛЕН ЧИМШИР, Сонг Тай също бе открит абсолютно случайно. Просто бяха забелязали нещо необичайно в район, където трябваше да има само безобиден лагер за военна подготовка. Дворът на лагера бе изпъстрен с най-различни знаци, начертани в праха, подредени от камъни или простряно пране. Например буквата „И“, която означаваше „измъкнете ни оттук“ и други, изписани под носа на нищо неподозиращата охрана. Списъкът на хората, включени в операцията, бе истински „Кой кой е?“ на офицери, занимаващи се със специални операции. Кели бе чувал доста за всеки от тях.

Формата и устройството на лагера не се различаваха бог знае колко от онзи, който го интересуваше сега, и Кели си отбеляза факта. Един от документите наистина го изненада. Той представляваше писмо от полковник до подполковник, показващо, че за някои Сонг Тай е била просто средство. Полковникът искаше разрешение да вкара няколко отряда за подривни действия в Северен Виетнам. Според него това щяло да им предостави множество чудесни възможности, една от които бил язовир… аха, разбра Кели. Полковникът искаше ловно разрешително, за да вкара хората си в страната и да започне играта, играна от OSS 22 22 OSS — Отдел за стратегическите служби, предшественик на ЦРУ. — Б.пр. в тила на немската армия през Втората световна война. Писмото завършваше със забележката, че политическите фактори правели този аспект на ПОЛЯРЕН КРЪГ — едно от първите имена на операция ЖАЛОН — изключително деликатен. Някои можели да видят в него опит да се разширят мащабите на войната. Кели вдигна глава и допи втората си чаша кафе. „Какво им става на политиците?“ — запита се той. Врагът можеше да прави каквото си иска, но неговата страна я втрисаше при мисълта, че може да бъде обвинена в опит за разширяване на войната. Той бе виждал доказателства за това дори и на своето пиво. Планът ФЕНИКС — преднамереното унищожаване на противниковата политическа инфраструктура — бе строго секретен. По дяволите, нима те не носеха униформи? Ако човек се появи на бойната линия облечен с униформа, значи се е съгласил с правилата на играта. Другата страна избиваше кметовете и учителите без никакъв свян. Въобще двете страни водеха войната по съвсем различни начини. Това бе доста смущаваща мисъл, но Кели я прогони и насочи вниманието си към втория куп документи.

Събирането на хората и изготвянето на плановете за операцията бе продължило цяла вечност. И все пак изборът бе чудесен. Полковник Бъл Саймънс — още един от хората с отлична репутация — бе един от най-строгите и взискателни командири в армията. Дик Медоус, малко по-млад, но замесен от същото тесто. Единствената мисъл на горните двама, с която ставаха всяка сутрин, бе да унищожат враговете си. Освен това те умееха да го направят с удивително малко на брой хора и с оскъдни средства. „Сигурно са горели от желание за тази операция“ — помисли си Кели. Но бюрокрацията, с която е трябвало да се справят… Джон преброи десет документа до по-висши инстанции, които уверяваха в успеха на мисията — сякаш едно писмо можеше да гарантира нещо в жестокия свят на бойните операции, — и се отказа. Всички използваха поразително еднакви клишета и той се усъмни, че някой услужлив чиновник е изготвил образец, под който е трябвало да се постави само дата. Вероятно нечий речников запас се бе изчерпил и неприязънта му към бумащината бе приела формата на блудкави клишета с надеждата, че бунтът му ще остане незабелязан. Кели прекара три часа заровен в тоновете хартия, пътували от „Еглин“ до ЦРУ и обратно. В тях имаше всичко: опасения на мухлясали в ъглите бюрократи, които пречеха на армията да върши работата си, „добронамерени“ предложения от хора, които сигурно не сваляха вратовръзките си и в леглото, и всички те изискваха отговори от мъже, свикнали да си служат предимно с оръжие… Така от относително малка, но съдбовна операция ЖАЛОН се бе превърнала в драма от Сесил Б. де Мил 23 23 Сесил Б. де Мил (1881–1959) — американски кинорежисьор и продуцент. — Б.пр. . Плановете за нея неведнъж бяха посещавали Белия дом, за да станат в крайна сметка известни дори на президентския екип по националната сигурност.