Том Клэнси - Безпощадно

Джон взе една стоманена заготовка, прилична на консервна кутия, но по-тясна и с по-дебели стени. Отново с помощта на фрезата той проби дупка в долната част на „консервата“, както вече я наричаше. Разполагаше с още седем подобни заготовки, но с по-малък външен диаметър. Той ги скъси до дължина деветнадесет милиметра и проби дупки и в техните дъна. Малките заготовки заприличаха на пробити чашки или пък на саксии с вертикални стени. Всяка от тях бе „заглушител“. Кели се опита да пъхне заглушителите в „консервата“, но откри, че са твърде широки. Той изръмжа недоволно и се захвана да ги стругова. Операцията му отне петдесет изпълнени с ругатни минути, но в крайна сметка външният диаметър и на седемте излъскани заглушители бе с един милиметър по-малък от този на „консервата“. Когато свърши, Кели се самонагради с една студена кока-кола и вкара заглушителите на мястото им. Те стояха в „консервата“ достатъчно свободно, за да излизат лесно, но не чак толкова, та да тракат. Добре. Кели ги извади и направи капаче, което да се завинтва за горния край на „консервата“. Когато свърши, той първо изпробва капачето, а после вкара отново заглушителите вътре. Едва сега забеляза, че е забравил да пробие отвор на капачето. Грешката бързо бе коригирана с помощта на фрезата. Най-после „консервата“ бе напълно готова и той погледна през отвора. Поне бе успял да пробие всички на едно и също място.

Сега идваше най-важната част. Кели внимателно подготви машината за работа и поне пет пъти провери дали всичко е наред, преди със затаен дъх да я включи. Въпреки че няколко пъти бе наблюдавал отстрани операцията, той никога не я бе вършил сам. В края на краищата бе боцман, а не механик. Когато приключи, той сглоби пистолета и излезе отвън с кутия патрони за пушка 22-и калибър.

Кели харесваше своя голям и тежък автоматичен колт, но патроните за него бяха много скъпи. Предната година той го бе приспособил за муниции .22. Джон подхвърли празната кутия от кока-кола на пет-шест метра пред себе си и зареди три патрона в пълнителя. Сега вече нямаше нужда от шумозаглушителни слушалки. Той зае обичайната си отпусната стойка, после бързо вдигна пистолета и го хвана с две ръце. Внезапно Кели замръзна, защото разбра, че шумозаглушителят му пречи да вижда. Това бе неприятно. Кели свали оръжието, но после отново го вдигна и натисна спусъка, без да вижда целта. Не беше трудно да се досети за резултата — кутията си стоеше непокътната. Лоша работа. Хубавото бе, че заглушителят се представяше добре. Звукорежисьорите в телевизията и киното често объркват хората, като ги карат да си мислят, че пистолетът със заглушител издава почти музикален звук, нещо като „пинг“. В действителност звукът прилича на стърженето на телена четка по дъска. Изстреляният куршум притиска изгорелите газове и не им позволява да излязат от заглушителя, така че те се разсейват в него. Петте вътрешни преградки — с капачката ставаха шест — намаляваха шума от изстрела до шепот.

„Всичко е чудесно — помисли си Кели, — само дето не улучих.“ Целта му сигурно щеше да чуе металическия звук на движещата се затворна рама, който не можеше да се сбърка с нещо безобидно. Пропускането на празна кутия от пет метра въобще не говореше добре за точността му. Разбира се, човешката глава е по-голяма, но целта му вътре в нея — не. Кели се отпусна и опита отново, като вдигна пистолета с бързо и плавно движение. Този път започна да натиска спусъка в момента, в който заглушителят се изравни с долния край на кутията. Опитът му излезе сполучлив. Кутията падна продупчена на около два сантиметра от дъното. Беше хванал момента. Следващият му куршум попадна приблизително в центъра на кутията и Кели се усмихна. Той извади пълнителя, зареди още пет патрона и след минута кутията вече не ставаше за нищо. Бе продупчена на седем места, а шест от куршумите бяха попаднали в центъра.

— Все още не си изгубил усета си, Джон — каза на глас Кели и спусна предпазителя.

Но все пак не трябваше да забравя, че е стрелял през деня, и то срещу безжизнено парче тенекия. Той се върна в работилницата и отново разглоби пистолета. Заглушителят бе понесъл натоварването без видими поражения, но въпреки това Джон го почисти и смаза. „Още нещо“ — помисли си той. Кели взе малка четка и начерта с емайллак бяла линия в горната част на затворната рама. Вече бе два следобед. Кели си позволи лек обяд, преди отново да се захване с тренировки.

— Толкова много?