Том Клэнси - Безпощадно

— Тя… тя се тревожи, че няма да… миналото й. Искам да кажа, че на мен въобще не ми пука за това. Ти си права. Тя наистина е много силно момиче. По дяволите, моето минало също не е кристалночисто. Аз не съм светец.

— Изслушай я — посъветва го Сам. — Тя има нужда от това. Преди да започнеш да разрешаваш проблемите, трябва да разбереш с какво си имаш работа.

— Сигурен ли си, че няма да промениш чувствата си? Може да чуеш доста неприятни неща — забеляза Сара, без да сваля поглед от очите му.

— По-ужасни от войната? — Кели поклати недоверчиво глава и реши да промени темата. — А как ще се развие… лечението?

Въпросът му бе посрещнат с облекчение и Сара отново се захвана за работа:

— Тя вече премина критичната фаза. Ако имаше противопоказни ефекти, те вече щяха да са настъпили. Все пак могат да се появят периоди на възбуда, предизвикани, да речем, от външни фактори като стрес. Тогава имаш на разположение фенобарба, за който вече съм ти написала инструкции. Но Пам се справя чудесно. Личността й е много по-силна, отколкото изглежда. Ти си достатъчно интелигентен, за да разбереш, че преживява тежък период. Ако е така, накарай я — накарай я — да вземе една таблетка.

Идеята да упражнява някакво насилие над Пам накара Кели да настръхне.

— Виж, док, не мога…

— Млъкни, Джон. Не съм ти казала да й ги натикваш в устата. Ако й кажеш, че наистина са й нужни, ще те послуша.

— И колко време трябва да ги взема?

— Седмица, най-много десет дни — отвърна Сара, след като се замисли за момент.

— И после?

— Можеш да помислиш за бъдещето ви — отвърна тя.

Сам се почувства неудобно, че Сара говори на толкова лични теми.

— Искам да й направя основен преглед, Кели. Кога ще идваш към Балтимор?

— След две седмици, но може и по-рано. Защо?

Сара отново взе думата.

— Аз не успях да я прегледам много добре. Пам не е ходила при лекар от доста дълго време и ще съм по-спокойна, ако я прегледа специалист. Имаш ли някого предвид, Сам?

— Познаваш ли Мадж Норт?

— Тя ще се справи — произнесе се Сара. — Знаеш ли, Кели, един преглед не би навредил и на теб.

— Болен ли ви изглеждам?

Кели разпери ръце и им позволи да се насладят на великолепното му тяло.

— Въобще не се опитвай да ми пробутваш такива номера — сопна се Сара. — Когато дойде тя, идваш с нея. Искам да съм сигурна, че и двамата сте напълно здрави, и точка. Ясно ли е?

— Да, госпожо.

— Сега ще ти кажа още нещо и искам да ме чуеш добре. — Сара продължи: — Пам трябва да се прегледа при психиатър.

— Защо?

— Джон, животът не е филм. В действителността хората никога не захвърлят проблемите зад гърба си, за да се отправят към залеза. Върху нея е упражнявано сексуално насилие. Вземала е наркотици. Самочувствието й не е от най-високите. Хора като нея обикновено се самообвиняват за това, че са били жертви. Един правилен метод на лечение ще й помогне да преодолее всичко това. Ти си й много полезен, но тя има нужда от професионален съвет. Разбираш ли ме?

Кели кимна.

— Ясно.

— Добре — заключи Сара и го погледна. — Харесваш ми. Умееш да слушаш.

— Имам ли избор, госпожо? — запита Кели с крива усмивка.

— Всъщност не — разсмя се тя.

— Винаги е такава заядлива — каза Сам. — Трябвало е да стане медицинска сестра. Лекарите по принцип са по-възпитани. Сестрите постоянно командват.

Сара сръга палаво мъжа си.

— В такъв случай по-добре да не се изправям на пътя на медицинска сестра — каза Кели и ги поведе обратно към бункера.

Пам спа цели десет часа без помощта на успокоителни. Когато се събуди обаче, главата й се пръскаше от болка. Кели й даде аспирин.

— По-добре е да взема тиленол — каза му Сара. — Стомахът й ще го приеме по-лесно.

Докато Сам опаковаше багажа, фармаколожката отново прегледа Пам и, общо взето, видяното й хареса.

— Когато те видя другия път, искам да си сложила три килограма отгоре.

— Но…

— Джон ще те доведе след около две седмици, за да се видим и за да те прегледаме основно.

— Да, госпожо — кимна отново смирено Кели.

— Но…

— Пам, двамата се бяха наговорили срещу мен. Аз също ще трябва да се преглеждам — съобщи Кели с удивително хрисим тон.

— Наистина ли трябва да си тръгнете толкова скоро?

Сара кимна.

— Всъщност трябваше да заминем още снощи, но какво толкова. — Тя погледна Кели. — Ако не дойдеш, както се уговорихме, ще ти се обадя по телефона и ще се разкрещя.

— Сара. За бога, ти си невъзможна.

— По този въпрос питай Сам.