Том Клэнси - Червеният заек

— В такъв случай ние не знаем дали Ватикана знае за операцията?

„Уместен въпрос“, помисли си Чарлстън, но той отдавна си го задаваше.

— Според нашия беглец всичко става при изключително строги мерки за сигурност. Посланията се предават на ръка чрез куриер, без да минават през шифровъчните машини, тоя род неща. Освен това участват силно ограничен кръг хора. Едно от най-важните имена, които знаем, е на българския оперативен агент Борис Строков, полковник от ДС. Подозираме, че той е човекът, който уби Георги Марков на улицата срещу моя офис.

Чарлстън смяташе, че мястото за убийството е било умишлено подбрано, а изпълнението — замислено като пряко предизвикателство към Сикрет Сървис. ЦРУ и КГБ имаха негласно споразумение да не извършват убийства в столицата на противника. СИС нямаше подобни договорки с никого — факт, който вероятно бе струвал живота на Георги Марков.

— Значи, смятате, че той ще е убиецът?

Чарлстън махна с ръка.

— Това е всичко, което знаем, Джордж.

— Не е много — забеляза Хендли.

— Така е, но е по-добре от нищо. Разполагаме със снимки на тоя Строков. Скотланд Ярд за малко не е успял да го арестува на „Хийтроу“, откъдето се е измъкнал към Париж, а от там в София.

— Явно е бързал да си замине — предположи Хендли.

— Той е професионалист, Джордж. Колцина като него биват залавяни? Ако се върнем назад в историята, ще видим, че е цяло чудо, че въобще от Скотланд Ярд са успели да му хванат следите.

— Значи, смяташ, че той може да е в Италия? — беше констатация, не въпрос.

— Възможно е, но кой може да каже със сигурност? — попита Чарлстън. — По Латеранския договор италианците имат ограничена наказателна юрисдикция, която подлежи на вето от Ватикана — обясни сър Базил. Трябваше да проучи как стоят нещата в юридически аспект. — Ватикана разполага със собствена служба за сигурност — швейцарските гвардейци, както знаеш, — но колко ги бива, един господ знае. Италианските власти нямат право да обградят района със свои сили за сигурност по очевидни причини.

— С други думи, министър-председателката те е насадила на пачи яйца, като ти е възложила неизпълнима мисия.

— Да, за съжаление, Джордж — трябваше да се съгласи сър Базил.

— В такъв случай с какви възможности разполагаш?

— Всичко, което мога да направя, е да поставя мои агенти сред тълпата, които да се озъртат за убиеца на Марков.

— Да допуснем, че го мернат, после какво?

— Освен да го помолят учтиво да напусне района — каза Базил. — Може и да помогне. Той е професионалист и ако бъде забелязан, се предполага, че ще го снимат. Най-вероятно ще се откаже.

— Неубедително — каза Хендли.

— Така е — съгласи се Чарлстън. — Но поне ще представя някакъв план на премиера.

— Кого ще изпратиш?

— Имаме добър агент в Рим — Том Шарп. Той разполага с четирима помощници, а вероятно ще изпратим още няколко от Сенчъри Хаус.

— Звучи разумно, Базил. Защо ме повика?

— Надявах се да дадеш някоя идея, Джордж — каза Базил и удари последна глътка, макар че му се искаше да пийне още малко бренди, но реши да се въздържи.

— Човек може да направи само онова, което може — каза съчувствено Хендли.

— Би било жалко този благ човек да умре от ръцете на проклетите руснаци. И за какво? Защото иска да подкрепи народа си. Подобна лоялност заслужава награда, а не публична екзекуция.

— Министър-председателката явно мисли като теб.

— Да, и тя не се поколеба да заеме твърда позиция — нещо, с което тя бе прочута в цял свят.

— А американците? — попита Хендли.

Чарлстън вдигна рамене.

— Те още не са говорили с беглеца. Доверяват ни се, Джордж, но не изцяло.

— Ами, направи онова, което е възможно. Вероятно КГБ няма да изпълни замисъла си всеки момент. А Съветите ефективни ли са?

— Ще разберем — бе всичко, което Чарлстън можеше да каже в отговор.

Тук бе значително по-тихо, отколкото в собствения му дом, въпреки че къщата се намираше близо до магистрала, мислеше си Райън, докато се измъкваше от леглото в 6:50 часа. Умивалникът бе издържан в ексцентричната британска традиция с два крана — един за горещата, а другият за студената вода, за да е сигурно, че лявата ти длан ще се свари, а дясната ще замръзне, когато пожелаеш да си измиеш ръцете. Както винаги, бе приятно да се обръсне и да измие зъбите си като начало на деня, та дори той да започваше със скапано кафе „Тейстърс Чойс“.

Джак завари Кингшот в кухнята. Беше загадка защо хората спяха в неделя до късно, но не и в събота.