Том Клэнси - Червеният заек

— Ясно — каза тя отново и се замисли още веднъж, преди да продължи. Наклони се напред и с достойнство и твърдост в гласа заяви: — Сър Базил, правителството на Нейно величество не стои безучастно, когато държавният глава на приятелска страна е заплашен с убийство от нашите врагове. Възлагам ви да обмислите какви действия може да се предприемат за предотвратяване на убийството.

Някои хора страдаха от мания за величие. Други — от решителност. Със своята неприкрита коравост министър-председателката на Обединеното кралство се числеше към втората група.

— Разбира се, госпожо премиер.

Проблемът се състоеше в това, че тя не го инструктира как, по дяволите, да стане това. Щеше, разбира се, да координира акцията с Артър в Ленгли. Но така или иначе трябваше да изпълни мисия, която в най-добрия случай можеше да се определи като трудна. Какво очакваха да направи? Да разположи ескадрила на специалните части на ВВС на площада „Свети Петър“ ли?

Но човек не можеше да каже „не“ на премиера, особено в заседателната зала на „Даунинг Стрийт“ 10.

— Научихме ли нещо друго от беглеца?

— Да, госпожо. Съобщи ни псевдонима на внедрен съветски агент, най-вероятно в Уайтхол. Кодовото му име е МИНИСТЪРА. Когато разберем нещо повече за въпросния човек, службите за сигурност ще го пипнат.

— Какви сведения им донася?

— Политически и разузнавателни, госпожо. Олег смята, че заема високопоставен пост, но засега не разполагаме с достатъчно данни, за да го идентифицираме.

— Любопитно.

Историята се повтаряше. Агентът можеше да е от кеймбриджката група, която бе снабдявала Съветския съюз с важни сведения по време на войната и след това до шейсетте години. А можеше да е вербуван по-късно. Чарлстън беше успял да прочисти редиците на СИС, но Уайтхол не беше в неговия периметър на действие.

— Дръжте ме в течение — заяви тя, а нейните заповеди тежаха като гранитен блок, донесен от Синайските планини.

— Разбира се, госпожо премиер.

— Ще помогне ли, ако поговоря с президента на Съединените щати по въпроса за папата?

— По-добре да изчакаме първо да бъде уведомен от ЦРУ. Не бива да заобикаляме системата им. Измъкването на беглеца е в края на краищата американска операция и е редно Артър първо да го разпита.

— Добре. Но когато разговарям с него, искам да му обърна внимание, че ние приемаме заплахата присърце и че очакваме от него да предприеме действия по същество.

— Госпожо премиер, не смятам, че ще остане безучастен.

— Съгласна съм. Той е почтен човек.

Пълната истина за тайната подкрепа на САЩ по време на Фолклендската война едва ли щеше да излезе наяве още дълги години. Щатите не можеха да си позволят да развалят отношенията си с Латинска Америка. Но и премиерът на Великобритания не беше от хората, които биха забравили с лека ръка една такава помощ, пък била тя и тайна.

— Имаше ли проблеми при изпълнението на операция БЕАТРИКС? — попита тя.

— Никакви, госпожо — увери я Чарлстън — Хората ни направиха всичко като по учебник.

— Надявам се да се погрижите за тях.

— Разбира се, госпожо премиер — обеща Чарлстън.

— Добре. Благодаря, че ме посетихте, сър Базил.

— За мен бе удоволствие както винаги, госпожо премиер.

Чарлстън стана, мислейки си, че ако Райън беше тук, щеше да заяви, че тя споделя неговото мнение. И щеше да е прав. По обратния път до Сенчъри Хаус сър Базил се чудеше каква операция би могъл да планира и въобще възможно ли е да измисли нещо. Но именно за това му плащаха толкова щедро.

— Здравей, скъпа — каза Райън.

— Къде си? — попита Кети.

— Не мога да ти кажа точното място, но се върнах в Англия. Работата, която трябваше да свърша на континента, се усложни и се налага да се погрижа за още нещо.

— Можеш ли да се отбиеш вкъщи да се видим?

— Страхувам се, че не. Добре ли сте?

— Добре сме, освен че ни липсваш — отвърна Кети с нотка на гняв и разочарование в гласа.

Тя бе сигурна в едно: където и да бе ходил Джак, тона не бе Германия. Но не можеше да го каже по телефона. Беше наясно с правилата в шпионажа.

— Съжалявам, скъпа. Само мога да те уверя, че това, което правя, е наистина важно.

— Не се съмнявам — отстъпи тя с пълното съзнание, че Джак искаше да е у дома при семейството си.

Той не беше от хората, които биха напуснали града ей така, за кеф.

— Как е работата ти?

— По цял ден предписвам очила. За утре имам лека операция. Почакай малко, Сали иска да те чуе.

— Здравей, татко — обади се тънко гласче.