Том Клэнси - Червеният заек

— Ще мога ли да си купя кола?

— Разбира се.

— Колко ще чакам?

— За какво да чакаш? Да си купиш кола?

Зайцев кимна.

— Олег, има стотици автомобилни къщи, откъдето може да си избереш която кола пожелаеш, да я платиш и след това да я откараш у дома. Обикновено оставяме на жените си да изберат цвета — добави Джак.

Заекът го изгледа недоверчиво.

— Толкова лесно?

— Да. Бях свикнал да карам фолксваген, но напоследък започнах да се привързвам към ягуара и като се върна у дома, най-вероятно ще си купя. Идеален двигател. На Кети също й харесва, но тя със сигурност ще се върне към любимото си порше. Кара тази марка още от пубертета. Макар че не е практичен за жена с две деца — добави Райън с надежда.

Той не харесваше особено двуместния германски автомобил. Мерцедесът му се струваше значително по-безопасен.

— И къща ли се купува толкова лесно?

— Зависи. Ако си купуваш нова къща, е много лесно. Но ако предпочиташ къща, която вече е нечия собственост, първо трябва да се срещнеш със собственика и да му направиш предложение. Но агенциите за недвижими имоти ти идват на помощ.

— Къде ще живеем?

— Където пожелаете. „След като ти изцедим мозъка“ — Райън се въздържа да добави това. — В Америка имаме поговорка: „Ние сме свободна страна.“ А също и обширна. Винаги може да откриеш място, което да ти хареса и където да се установиш. Мнозина бегълци живеят в района на Вашингтон. Нямам обяснение за това. На мен лично не ми допада. През лятото не е никак приятно.

— Адска жега — съгласи се Кингшот. — И ужасно влажно.

— Ако не ви хареса там, опитайте във Флорида — посъветва го Джак. — Но там е доста фрашкано с хора.

— А когато пътуваш от едно място в друго, не ти искат документи, така ли? — попита Зайцев.

„Като за шпионин от КГБ тоя тип не е много информиран“ — помисли си Джак.

— Никакви документи — увери го Райън. — Ще те снабдим с кредитна карта „Американ Експрес“, за да ви е по-лесен животът.

След това му се наложи да обясни на Заека какво е това кредитна карта. Отне му десет минути. За съветския гражданин това беше толкова чужда идея. Накрая Зайцев разбра.

— В края на месеца обаче трябва да си погасиш сметката — предупреди го Кингшот. — Някои хора забравят за това и след това им се стоварват на главите куп финансови неприятности.

Чарлстън си беше у дома в Белгрейвия, пийваше отлежало бренди „Луи Тринайсети“ и си бъбреше със свой познат. Сър Джордж Хендли му беше приятел от трийсет години. Адвокат по професия, той беше сътрудничил на британското правителство през по-голямата част от живота си, като често консултираше тайните служби и Форин Офис. Имаше право на достъп до най-големите тайни и до отдела за свръхсекретна информация. През годините бе спечелил доверието на няколко премиери и го смятаха за благонадежден не по-малко от самата кралица. Той предполагаше, че това се дължи на обучението му в престижната мъжка гимназия в Уинчестър.

— Папата, виж ти.

— Да, Джордж — потвърди Чарлстън. — Премиерът иска от нас да помислим как да го опазим. Бедата е, че засега нямам никаква идея. Невъзможно е да се свържем директно с Ватикана.

— Прав си, Базил. Човек може да се довери на тяхната лоялност, но не и на политиката им. Имаш ли представа дали тайната им служба е на ниво?

— Бих казал, че са първа класа в редица области. На кого другиго да се довери човек, ако не на свещеник и какъв по-добър начин за предаване на информация от изповедта? Плюс всички останали техники, които са известни по света. Политическото им разузнаване е на висотата на нашето, а вероятно и по-добро. Допускам, че знаят за абсолютно всичко, което става в Полша например. И едва ли в Източна Европа имат много тайни от тях. Не може да им се отрече способността да печелят доверието на всеки човек. Държим под око комуникациите им от години.

— Наистина ли? — учуди се Хендли.

— Наистина. През Втората световна война бяха много ценни за нас. Във Ватикана тогава служеше германски кардинал на име Мансдорф — не е ли странно? Звучи като еврейско име. Собствено име Дитер, архиепископ на Манхайм, издигнат на дипломатическа служба във Ватикана. Пътуваше много. Снабдяваше ни с вътрешна информация за нацистката партия още от 1938 година до края на войната. Не му пукаше особено за Хитлер.

— А свръзките им?

— Мансдорф ни беше снабдил с техните шифри. Смениха ги след войната, разбира се, но не промениха системата си за кодиране и нашите момчета понякога ги подслушват. Кардинал Дитер Мансдорф беше добър човек. Но така и не получи признание за работата, която свърши. Почина през 1959 година, доколкото си спомням.