Том Клэнси - Червеният заек

Полетът продължи два часа. Кацнаха на летище „Леонардо да Винчи“ в 3:09 часа местно време. Джак слезе от самолета и се огледа за гишето, където щяха да подпечатат дипломатическия му паспорт. Почака пет минути, тъй като го бе изпреварил друг дипломат, който порови доста из джобовете си, за да си открие паспорта.

След като приключи с формалностите, грабна багажа си от движещата се лента и излезе навън. Забеляза мъж с кафява брада и сив костюм, който го наблюдаваше.

— Вие сте Джак Райън, нали?

— А вие трябва да сте Том Шарп.

— Правилно. Позволете да ви помогна за багажа.

Джак винаги се чудеше защо ли хората правят това. Самият той го правеше често, а пък британците бяха шампиони по добри обноски.

— Вие какъв сте? — попита Райън.

— Главният агент в Рим — отвърна Шарп. — Чарлстън ме предупреди за пристигането ви, сър Джон, и ми нареди да ви посрещна лично.

— Много любезно от страна на Базил — каза Джак.

Колата на Шарп беше „Бентли“ седан, металик, с кормило отляво в знак на уважение към това, че се намираше във варварска страна.

— Готин автомобил, приятел.

— Прикритието ми е заместник-шеф на дипломатическата мисия — обясни Шарп. — Можех да се уредя с ферари, но щеше да е прекалено показно. Всъщност не се занимавам много с оперативна работа, по-скоро с административни глупости. Може да се каже, че съм истински заместник-шеф, тъй като движа дипломацията, а от това направо откачаш.

— Как е в Италия?

— Приятно място, приятни хора. Не са от най-организираните. Говорят, че при нас, британците, е пълна бъркотия, но в сравнение с тях ние сме направо прусаци.

— Ченгетата им как са?

— Бива ги. Разполагат с няколко разновидности полицейски сили. Най-добри са карабинерите, полувоенизирана полиция. Някои от тях са отлични. В Сицилия се мъчат да разчистят мафията — свинска работа, но съм убеден, че някой ден ще успеят.

— Информираха ли ви защо съм тук?

— Някои хора смятат, че Юрий Андропов се канел да убие папата. Така пишеше в телекса.

— Да. Току-що измъкнахме техен човек и той потвърди. Смятаме, че казва истината.

— Подробности?

— Страхувам се, че не. Мисля, че ме изпратиха тук да работя с вас, докато някой измисли какво точно трябва да се направи. По моите сметки опитът за покушение може да бъде направен в сряда.

— На седмичното появяване на площада?

Джак кимна.

— Да.

Караха по магистралата от летището за Рим. Пейзажът се стори някак странен на Джак, но му отне няколко минути, преди да си обясни защо. Наклонът на покривите върху сградите беше по-различен — по-плитък, отколкото бе свикнал. Явно тук не падаше много сняг през зимата. Иначе къщите изглеждаха като захарни бучки, боядисани в бяло, за да отразяват горещината от италианското слънце. Е, всяка страна си имаше уникална архитектура.

— В сряда, а?

— Така мисля. Търсим човек на име Борис Строков, полковник от българската Държавна сигурност. Смятан е за професионален убиец.

Шарп се съсредоточи в пътя.

— Чувал съм това име. Не беше ли заподозрян за убийството на Георги Марков?

— Точно той. Ще ни изпратят снимки.

— Куриерът пристигна със същия самолет — обясни Шарп. — Но тръгна по друг път към града.

— Някакви идеи какво може да се направи?

— Ще ви настаним в посолството — всъщност в жилищната сграда, където аз живея, на две преки от посолството. Хубава е. След това ще отидем до площад „Свети Петър“ да огледаме. Ходил съм там да разглеждам забележителностите. Колекцията от произведения на изкуството на Ватикана не отстъпва на колекцията на кралицата. Идвал ли сте друг път в Рим?

— Никога.

— Добре тогава, да направим едно кръгче, за да добиете първи впечатления за мястото.

Рим бе място, дезорганизирано в невероятна степен. Така изглеждаше обаче и картата на Лондон, чиито бащи явно не са били женени за майките на града. Освен това Рим беше по-стар с поне хиляда години, издигнат по времето, когато най-бързо движещото се нещо е бил конят. А в истинския живот конете са много по-бавни, отколкото в уестърните на Джон Форд. Не особено прави линии вместо пътища и лъкатушеща река по средата. На Райън всичко му се стори старо — дори не старо, а прастаро, сякаш някога по улиците тук са се разхождали динозаври. Това малко трудно се връзваше с натоварения автомобилен трафик, разбира се.

— Това е Флавианският амфитеатър. Наричат го Колизеум, тъй като император Нерон издигнал своя статуя в цял ръст точно отпред — разказа Шарп — и хората кръстили стадиона с това име за ужас на династията на Флавий, който всъщност го е построил с богатствата, заграбени по време на еврейския бунт, за който пише Йосиф.