Том Клэнси - Червеният заек

— А има ли лоша новина? — попита заместник-директорът на разузнаването внимателно.

— Да, сър. Андропов иска да убият папата.

— Колко достоверно е това твърдение? — бе следващият въпрос на Джеймс Гриър.

— Сър, това е причината, поради която Заекът е избягал. Ще ви изпратя доклад до ден-два, но е истина, КГБ е планирал операция за ликвидиране на Светия отец в Рим. Знаем дори кода на операцията. Сигурно ще уведомите съдията за това, а вероятно и Конгресът ще иска да узнае.

— Разбирам — каза адмирал Гриър от петдесет хиляди километра разстояние. — Това ще създаде проблеми.

— Без съмнение — Райън си пое въздух. — Как ще действаме?

— Това е въпросът, момчето ми. Дали въобще ще можем да се намесим? Това първо. И второ, дали бихме искали да го направим?

— Адмирале, а кое би ни разколебало да не се намесим? — попита Райън, опитвайки се гласът му да не издава и грам неподчинение.

Той уважаваше Гриър и като шеф, и като човек.

— Успокой се, синко. Размисли добре. Задачата ни е да пазим преди всичко Америка, а не някого другиго, а и съюзниците също — добави Гриър заради магнетофоните, които записваха разговора. — Подчертавам, служим преди всичко на нашия национален флаг, а не на религиозни фигури. Ще се опитаме да му помогнем, ако може, но ако не може, просто не може.

— Много добре — отвърна Райън, стискайки зъби. „Ами доброто и злото?“ — искаше му се да попита, но ТОЗИ въпрос можеше да почака.

— Обикновено не предоставяме класифицирана информация, а ти добре съзнаваш, че бягството на Заека трябва да се пази в строга тайна — продължи Гриър.

— Да, сър.

Явно нямаше да е с гриф НЕЧУЖД — не подлежи на разпространение сред чужденци. Британците бяха чужденци, а те вече знаеха за БЕАТРИКС и Заека, а те самите не обичаха много-много да споделят, освен понякога с Америка, и то само ако получеха нещо в замяна. Така стояха нещата. По подобен начин Райън нямаше право да обсъжда нито дума за операциите, до които имаше достъп.

— Адмирале, а какво ще стане, ако вестниците научат, че Централното разузнавателно управление е имало сведения за заплаха към папата, но не си е помръднало пръста?

— Това да не е…

— Заплаха? Не, сър, не и от моя страна. Аз играя по правилата, сър, и вие го знаете много добре. Но някой ще разгласи информацията от яд и знаете, че ако стане и след като стане, ще трябва скъпо да се плаща.

— Разбрах мисълта ти — съгласи се Гриър. — Имаш ли някакво предложение?

— Не ми плащат за това, сър, но ще трябва наистина да се измисли нещо.

— Каква друга информация получихме от нашия нов приятел?

— Имаме псевдонима на трима важни агенти. Единият е МИНИСТЪРА, политическа фигура в Уайтхол. Другите двама са при нас: НЕПТУН, свързан е с флота и е източникът за несигурността на нашите свръзки. Някой в Червената земя чете пощата на флота ни, сър. Има и един в окръг Колумбия, КАСИЙ. Доставя информация от Капитолия, разузнавателни сведения и данни за нашите операции.

— Под „нашите“ имаш предвид на ЦРУ? — попита заместник-директорът на разузнаването със загрижен тон.

Независимо колко стар играч си, независимо какъв опит имаш, мисълта, че родната ти служба може да е компрометирана, те кара да изпадаш в ужас.

— Точно така — отвърна Райън. Нямаше нужда да натиска копчето прекалено силно. Никой в Ленгли не се чувстваше удобно от това, че част от информацията се докладва на „определени“ комисии по въпросите на разузнаването в Камарата и в Сената. На политиците работата им беше да дрънкат в крайна сметка. Едва ли има нещо по-трудно на света от това да затвориш устата на някой политик. — Сър, този човек е невероятно ценен източник. Ще го доведем до два-три дни. Мисля, че разпитите ще продължат месеци. Запознах се с жена му и дъщеричката им. Много са приятни — малката е на възрастта на Сали. Мисля, че е голям удар, сър, истинска златна мина.

— Как се чувства?

— Е, мисля, че са претоварени емоционално за момента. Мисля, че ще им трябва психолог, за да им помогне да се адаптират. Вероятно повече от един. Трябва да му помогнем да се съвземе, да се почувства спокоен. Няма да е никак лесно, но мисля, че ще ни се отплати многократно.

— Имаме няколко психолози за такива цели. Те знаят как да се оправят с това. Има ли някакъв риск Заекът да избяга?

— Сър, не виждам основания за подобни опасения, но не бива да забравяме, че скокът, на който се реши, беше твърде висок, а със земята, на която се приземи, не е свикнал.

— Ще го имам предвид. Благодаря за обаждането, Джак. Нещо друго?