Том Клэнси - Червеният заек

— Дан, Джак е.

Аташето по правните въпроси започна без предисловия:

— Разбрах от посолството в Рим, че следващата седмица ще е натоварена за него. Освен това в сряда следобед винаги се появява на открито на площада пред катедралата, за да го видят богомолците и да получат благословията му. Обикаля в открит бял автомобил из площада „Свети Петър“. Повтарям, автомобилът е открит и ако някой поиска да го вземе на мушка, това е най-подходящият момент, освен ако нямат внедрен стрелец вътре. Някой прислужник, водопроводчик, електротехник, трудно е да се каже, но е логично да се предположи, че персоналът е напълно лоялен и че го държат под око.

„Без съмнение — помисли си Джак, — но тоя тип хора са най-подходящите за такава работа. Само хора, на които имаш пълно доверие, могат да ти свият подобен номер. По дяволите.“ Само агент от тайните служби на Ватикана беше в състояние да разбере как стоят нещата. Той обаче не познаваше никого, а дори да познаваше, никой не можеше да се намеси в делата на бюрокрацията на Светия престол — най-старата в света, — без да получи височайша благословия.

— Благодаря, приятел. Задължен съм ти.

— Винаги си добре дошъл. Още нещо, което можеш да ми съобщиш? Доколкото схващам, работата е дебела.

— Не зависи от мен, Дан. Трябва да бягам. По-късно ще се видим — Райън затвори телефона и се върна в кабинета.

Слънцето грееше високо над огромната градина, а на масата се бе появила бутилка вино, френско бяло вино от долината на Лоара, без съмнение отлежало, тъй като бутилката беше прашасала. В избата на старата къща едва ли бяха складирани корени от бели ирландски рози.

— Зайцев ни предостави много полезна информация за МИНИСТЪРА.

„Зависи как ще сглобим парченцата“ — не пожела да добави Кингшот. Но на следващия ден щяха да извикат опитни психолози, които да доизцедят всичко от паметта на Заека. Можеха дори да прибягнат до хипноза. Райън не знаеше дали подобни неща помагат, макар че в някои полицейски сили вярваха в подобни техники, а на мнозина адвокати им излизаше пяна на устите да възразяват срещу използването им. Райън не бе в състояние да прецени кой е прав. Като цяло беше срамота, че Заекът не бе донесъл фотокопия от досиета на КГБ. Но беше прекалено да се очаква от тоя приятел да си сложи главата върху ешафода, за да може гилотината да му пререже врата, и да извика палача. А и досега Зайцев бе успял да впечатли Райън с невероятната си памет.

Възможно ли бе да е внедрен, фалшив беглец, който да доставя на ЦРУ и на другите западни разузнавания невярна информация? Не беше изключено, а доказателства за това щеше да е качеството на агентите, чиято самоличност предстоеше да разкрие. Ако МИНИСТЪРА действително доставяше важна информация, службите за сигурност щяха да разберат колко ценен агент беше. Руснаците не се славеха с особена лоялност към своите агенти — те никога не се пазаряха за американски или британски изменници, които гниеха по затворите, както често американците правеха, понякога успешно. Не, руснаците ги отписваха и ги удостояваха с почетни отличия, които получателите им никога нямаше да получат лично. На Райън това му се струваше странно. КГБ беше една от най-професионалните тайни служби в редица отношения, а не съзнаваше, че ако се застъпваше за агентите си, това щеше да стимулира останалите да поемат повече рискове. Вероятно това се дължеше на националната им идеология, която засенчваше здравия разум. Това се отнасяше за повечето неща в СССР.

Към 4:00 часа местно време Джак можеше да е сигурен, че ще открие някого в Ленгли. Той зададе още един въпрос на Заека.

— Олег Иванич, имате ли информация дали КГБ подслушва безопасните ни телефонни системи?

— Мисля, че не. Не съм напълно сигурен, но знам, че имаме агент във Вашингтон с псевдоним ЩУРЕЦА, на когото е поръчано да се добере до сведения за телефонните ви устройства срещу подслушване. Досега, доколкото ми е известно, той не е успял да даде на нашите специалисти данните, от които се нуждаят. Ние обаче се опасяваме, че вашите хора подслушват телефонните ни линии и затова ги избягваме за най-важните съобщения.

— Благодаря — каза Райън и отиде в съседната стая да се обади по безопасния телефон.

Набра номера по памет.

— Джеймс Гриър слуша.

— Адмирале, Джак се обажда.

— Разбрах, че Заекът си има нова хралупа — каза му заместник-директорът на разузнаването вместо поздрав.

— Точно така, сър, а добрата новина е, че според него нашите свръзки са сигурни, включително телефонната линия, по която говорим в момента. Изглежда, предишните опасения са били преувеличени или погрешно изтълкувани.