Том Клэнси - Червеният заек

„Вече си над трийсетте, Джак, и имаш житейски опит, към който никога не си се стремил, но да гориш в ада, ако не си научил нищо от него.“ Сега можеше да е капитан, мислеше си Джак. Дори майор като Били Тъкър, който водеше неговия курс. Точно в този момент Кингшот се върна в стаята.

— Ал, имам проблем — каза му Райън.

— Знам, Джак. Току-що говорих със сър Базил. Той мисли по въпроса.

— Ти си оперативен шпионин. Какво е мнението ти?

— Джак, това е нещо, което е извън моя ранг и за което не мога да взимам решения.

— Да не си откачил, Ал? — викна му Райън.

— Джак, не можем да изложим на риск нашия източник, не съм ли прав? — отвърна Кингшот. — В момента това е приоритетно съображение за нас.

— Ал, знам, че някой се кани да свети маслото на главата на моята църква. Знаем името му, а Ник разполага с цял албум снимки на шибаното копеле, забрави ли? — Райън си пое дълбоко дъх, преди да продължи. — Нямам никакво намерение да стоя тук със скръстени ръце — каза в заключение той, забравяйки изцяло, че Заекът слуша разговора им.

— Да не искате да кажете, че няма да предприемете нищо? Рискувах живота си, а вие няма да си помръднете и пръста? — намеси се Зайцев, чието изражение издаваше едновременно гняв и недоумение.

Ал Кингшот се опита да отговори:

— Не можем да рискуваме източника си, тоест теб, Олег. Трябва да те пазим.

— Мамка му!

Райън стана и излезе от стаята. Но какво, по дяволите, да направи? Потърси безопасен телефон и набра номера по памет.

— Мъри слуша — чу глас от другата страна.

— Дан, Джак е.

— Къде си? Преди две вечери говорих с Кети и тя каза, че си в Германия по натовски дела. Исках…

Райън обаче го прекъсна.

— Слушай, Дан. Бях другаде по друга работа, чуй ме сега. Нуждая се спешно от информация — съобщи Джак с характерната за морски пехотинец безцеремонност.

— Казвай — подкани го Мъри.

— Трябва ми графикът с проявите на папата за една седмица напред.

Беше петък. Райън се надяваше римският Свети отец да не е ангажиран с нещо важно през уикенда.

— Какво? — попита служителят на ФБР с предвидима изненада в гласа.

— Чу много добре.

— За какъв дявол ти е това?

— Не мога да ти кажа Дан, имам сериозно основание да подозирам, че някой се кани да ликвидира папата.

— Кой? — продължи да пита Мъри.

— Не е кавалер от Ордена на Колумб — бе всичко, което Райън сметна за нужно да отговори.

— Стига глупости, Джак. Шегуваш ли се?

— А ти как мислиш? — настоя Райън.

— Добре, добре. Изчакай да звънна тук-там. Какво точно имам право да кажа?

Въпросът отрезви Райън. „Мисли, момче, мисли бързо.“

— Виж, ти си частно лице и твой приятел заминава за Рим, за да зърне Негово светейшество. Искаш да разбереш как може да стане това. Убедително ли е?

— А какво мисли Ленгли за това?

— Дан, честно казано, не ми пука въобще. Моля те да ми доставиш информацията. Ще ти звънна след час. Става ли?

— Дадено, Джак. След час.

Мъри затвори телефона. Райън знаеше, че може да му се довери. Самият Мъри бе йезуитски възпитаник като мнозина други служители от ФБР. Беше съученик на Райън от колежа в Бостън и независимо от това на кого служеше, никога нямаше да измени на католическото си възпитание. Сега, след като можеше да диша малко по-леко, Райън се върна в кабинета на херцога.

— С кого разговаря, Джак? — попита Кингшот.

— Дан Мъри от посолството. Представител на ФБР. Не може да не го познаваш.

— Аташето по правните въпроси, разбира се, че го познавам. Добре, а какво му поиска?

— Графика с проявите на папата за следващата седмица.

— Но ние още не знаем нищо — възрази Кингшот.

— По-добре ли се чувстваш от това, Ал? — попита деликатно Джак.

— Нали не си изложил на опасност източника…?

— Толкова глупав ли ти изглеждам?

Британският шпионин нямаше какво да отговори.

— Добре. Надявам се, че нищо не си оплескал.

Върнаха се към разпита. В следващия един час британецът изсмука от Зайцев всичко, което той знаеше за МИНИСТЪРА. Не беше никак маловажно като начало за разкриване на предателя. Веднага стана ясно, че Кингшот го иска прикован на позорния стълб. Беше невъзможно да се каже каква информация получаваше КГБ от него — Зайцев беше дал да се разбере, че става дума за мъж, вероятно високопоставен служител в Уайтхол. Много скоро обаче правителството на Нейно величество щеше да му осигури постоянно местожителство за неопределено време „за удоволствие на кралицата“, както гласеше официалната фраза. Джак обаче имаше по-важна работа. В 2:20 часа следобед той се върна при безопасния телефон в съседната стая.