Том Клэнси - Червеният заек

Зайцев забеляза, че вратата се отваря. Ирина беше задрямала. Погледна я, за да се увери, и се изправи.

— Здрасти — поздрави шепнешком Хъдсън и му подаде ръка.

— Здравейте — отговори Зайцев на английски. — Вие сте туроператорите, предполагам?

— Да, и двамата сме такива. Това е господин Райън.

— Райън? — учуди се Зайцев. — В КГБ има операция с такова кодово име.

— Наистина ли? — изненада се Джак.

Той още не бе чувал за нея.

— Ще говорим за това по-късно, другарю Зайцев. Сега трябва да се измъкваме.

— Да.

Зайцев побутна жена си, за да я събуди. Тя се уплаши, когато забеляза двамата непознати мъже.

— Ирина Богданова — заяви Олег с твърд тон. — Налага се да заминем непредвидено. Тръгваме веднага. Приготви Светлана.

Очите й се разшириха от изненада.

— Олег, какво става? Какво ще правим?

— Веднага тръгваме към ново място. Трябва да побързаме.

Райън не знаеше нито дума руски, но беше ясно за какво си говорят. Реакцията на жената го изненада обаче. Тя стана на крака и започна да действа като автомат. Дъщеричката им спеше на детското креватче. Майка Зайка вдигна спящото дете и започна да го облича.

— Как точно ще действаме? — попита Заекът.

— Заминаваме тая нощ за Англия — подчерта Хъдсън.

— Не в Америка, така ли?

— Първо в Англия — отвърна Райън. — След това ще ви отведем в Америка.

— Добре.

Райън забеляза, че Заекът е напрегнат, но в това нямаше нищо изненадващо. Тоя човек залагаше живота си, а заровете все още бяха във въздуха. Работата на Райън беше да не допусне да попадне в лапите на врага.

— Какво да вземем със себе си?

— Абсолютно нищо — отвърна Хъдсън. — Оставете всичките си документи тук. Подготвили сме ви нови. — Той му показа три паспорта с множество фалшиви марки на вътрешните страници. — Засега ще останат у мен.

— От ЦРУ ли сте?

— Не, аз съм британец. Райън е от ЦРУ.

— Но… защо?

— Дълга история, господин Зайцев — каза му Райън. — Сега трябва да вървим.

Малкото момиченце беше облечено, но още спеше също като Сали през оная кошмарна нощ в Перегрийн Клиф, забеляза Райън.

Хъдсън се огледа и се зарадва, когато видя празната бутилка водка на нощното шкафче. Истински късмет. Майка Зайка все още беше под въздействието на трите питиета и от неочаквания развой на събитията през тази нощ. След около пет минути всички бяха готови да се измъкнат. В този миг тя забеляза торбата с чорапогащниците и се пресегна да я вземе.

— Нет — каза Хъдсън на руски. — Оставете ги. Там, където отивате, е пълно с такива неща.

— Но… но… но…

— Прави каквото ти казват, Ирина — сопна й се Олег, чието самообладание беше нарушено от водката и от напрежението.

— Готови ли са всички? — попита Хъдсън за последно.

Ирина прегърна детето си, лицето й издаваше пълната й обърканост и всички излязоха през вратата. Хъдсън огледа коридора и след това махна на другите да го последват. Райън беше последен, затвори вратата и се увери, че не е заключена.

Във фоайето все още нямаше никого. Не знаеха какво бе измислил Том Трент, но каквото и да беше, свърши работа. Хъдсън изведе групата през страничния вход на улицата. Там стоеше колата от посолството, с която бе пристигнал Том, а Хъдсън имаше резервни ключове. Той махна към камиона на Смол и Трулъв. Колата беше тъмносин ягуар с кормило отляво. Райън им помогна да се качат на задната седалка, затвори вратата и се метна отпред на мястото до шофьора. Огромният автомобил запали веднага — поддържаха го много внимателно за подобни цели — и Хъдсън натисна газта.

Габаритите все още не бяха изчезнали от погледа, когато Смол и Трулъв скочиха от камиона и бързо заобиколиха отзад. Грабнаха по една от големите торби и се вмъкнаха през страничния вход. Фоайето все още беше празно и те заизкачваха стълбите с тежкия и неудобен за носене товар. Коридорът на третия етаж също бе празен и двамата сержанти се мушнаха по възможно най-незабележимия начин в стаята. Дръпнаха циповете на чувалите, сложиха си ръкавици и извадиха труповете. В първия миг се стъписаха. И двамата бяха професионални войници с боен опит, но гледката на изгоряло човешко тяло трудно можеше да се преглътне. Поеха дълбоко въздух и се опитаха да се стегнат вътрешно и да потиснат емоциите. Положиха труповете на жената и на мъжа, които произхождаха от различни страни и континенти, един до друг в двойното легло. След това излязоха от стаята и се върнаха при камиона, отнасяйки празните торби. Смол измъкна малкия чувал, докато Трулъв взе останалите такъми и забързаха към стаята.