Том Клэнси - Червеният заек

— Но ако това е задната врата на Варшавския договор, тогава КГБ трябва да е наясно, мамка му.

Хъдсън довърши въпроса му.

— Защо си затварят очите, това ли искаш да знаеш? Предполагам, че много бързо може да се справят, но местната икономика ще пострада, а Съветите се снабдяват оттук с много стоки. Трент ме уведоми, че нашият приятел също е направил големи покупки. Видеокасетофони и чорапогащници — руските жени умират за тях. Вероятно част от покупките са за техни приятели и колеги в Москва. Така че, ако КГБ се намеси или принуди тукашната държавна сигурност да го стори, ще се лиши от източник на стоки, с каквито собствените му хора обичат да се снабдяват. Малко корупция не може да нанесе големи вреди, а и чрез нея се задоволяват апетитите на другата страна. Никога не забравяй, че и те си имат своите слабости. При това техните са повече от нашите, макар че мнозина твърдят обратното. Те искат да имат същите стоки, каквито ние имаме. По официалните канали не може да стане. Има една унгарска поговорка, която гласи: „А наги капу мелет, миндиг ван кис капу.“ Това означава: „До всяка голяма порта винаги има малка вратичка.“ Тук нещата вървят благодарение на малката вратичка.

— И ще ми се наложи да мина през нея?

— Точно така.

Анди допи виното си и реши да не поръчва повече. Предстоеше му да шофира през нощта и по второстепенни пътища. Предпочете да запали цигара.

Райън също запали.

— Никога не съм правил подобно нещо досега, Анди.

— Страх ли те е?

— Да — призна, без да се стеснява, Райън. — Страх ме е.

— Първия път е винаги така. На мен пък не ми се е случвало мъже, въоръжени с автомати, да нахлуят в дома ми.

— Не го препоръчвам на никого като забавление след вечеря — отговори Джак, подсмихвайки се леко. — Извадихме късмет.

— Да си призная, не разчитам много на късмета, с малки изключения може би. Късметът обикновено не се интересува от глупаците, сър Джон.

— Може да си прав. Трудно е да се видят нещата отвътре.

Райън отново си спомни за оная кошмарна нощ. Усети автомата „Узи“ в ръцете си. Наложи се да застреля оня тип. В тая игра втори шанс не предоставяха. И той се опря на коляното си, прицели се и улучи право в целта. Така и не научи името на човека, на когото свети маслото в лодката. „Странно — каза си той. — Когато убиеш някого близо до дома си, би трябвало поне да се поинтересуваш от името му.“

Всъщност, щом се справи тогава, би трябвало да се справи и сега. Погледна си часовника. Имаше още време, а и нямаше да шофира през нощта, така че можеше да си позволи още една чаша вино, но само толкова.

Обратно в „Астория“ Зайцеви сложиха малкото Зайче в леглото, след което Олег поръча да му донесат водка. Беше от вида, който пиеше работническата класа. Половинлитрова бутилка с въртяща се капачка, която сякаш те подканва да я изпиеш на един дъх, което не беше лоша идея в нощ като тази. Бутилката пристигна след пет минути, а дотогава зайчикът бе заспал. Седна на леглото. Жена му се настани върху единствения стол в стаята. Пиеха в чашите, които намериха в банята.

На Олег Иванович му предстоеше още един тежък момент. Жена му не знаеше нищо за намеренията му. Не можеше да предвиди как ще реагира. Беше наясно, че не се чувства доволна от живота си. Знаеше, че това пътуване бе върхът на техния брак, че мрази работата си в ГУМ-а, че мечтае за по-хубав живот. Но щеше ли доброволно да изостави родината си?

Единственото нещо в негова полза бе фактът, че руските жени не се радваха на голяма свобода, особено в семейството. Те обикновено се подчиняваха на мъжете си и правеха, каквото им наредят. Понякога съпрузите си плащаха за това, но по-късно. А тя го обичаше и му се доверяваше, а той й бе показал през последните дни, че има и по-добър начин на живот, така че бе логично тя да се съгласи.

Не, ще изчака още малко, преди да й каже. Не трябва да рискува точно сега. На отсрещния край на улицата се намираше резидентурата на КГБ в Будапеща. Ако чуеха и една думичка за намеренията му, щеше да е мъртъв.

В британското посолство сержантите Боб Смол и Род Трулъв повдигнаха найлоновите торби и ги отнесоха в камиона без опознавателни знаци — регистрационните табели бяха вече сменени. Мъчеха се да не мислят за съдържанието. После се върнаха в мазето за контейнерите със спирт, взеха също свещ и картонена опаковка от мляко. Всичко бе подготвено. Не си позволиха повече от една бира тази вечер, макар да им се искаше да пийнат повечко. Потеглиха точно след полунощ. Първо трябваше да разузнаят обстановката, преди да преминат към същинската част на операцията. Най-голямата трудност щеше да е намирането на подходящо място за паркиране, но разполагаха с достатъчно време и бяха сигурни, че ще се справят.