Том Клэнси - Червеният заек

Райън не беше толкова вещ в музиката, както жена му, но Бах си беше Бах и концертът създаде усещане за величественост още от първия миг. Музиката, подобно на поезията и живописта, беше средство за общуване, помисли си Райън, но си даде сметка, че досега не се бе замислял какво искат да кажат композиторите. С филмовите мелодии на Джон Уилямс нещата бяха някак по-ясни, тъй като музиката му идеално пасваше с действието, но по времето на Бах не е имало кино и явно той се бе опитал „да внушава“ послания, които неговите съвременници са разбирали. Но Райън не бе от тях, така че не му оставаше нищо друго, освен да се наслаждава на великолепната хармония. Изведнъж осъзна, че звученето на пианото бе по-различно и когато се вгледа по-добре, забеляза, че инструментът не е пиано, а клавесин, на който свиреше възрастен виртуоз с дълга бяла коса и елегантни пръсти като на… хирург. Джак знаеше това-онова за изпълненията на пиано. Тяхната приятелка Сиси Джексън, солист на Вашингтонската филхармония, казваше, че Кети свири прекалено механично, докато единственото, което Райън забелязваше, бе, че тя не бърка клавишите, а това според него беше достатъчно. Райън следеше внимателно изпълнението на този музикант, наблюдаваше ръцете му и долавяше тоновете сред чудесната какофония. „Не пропусна нито тон“ — забеляза той, а всеки звук, който излизаше изпод ръцете му, беше нежен и изящен и хармонираше по височина с останалите инструменти до съвършенство. И другите музиканти имаха идеална техника и всичко бе премерено с точността на лазерен лъч.

Едно от нещата, които бяха пълна загадка за Райън, бе ролята на диригента. Нали имаха партитури? Работата му не се ли състоеше в това да се увери — предварително, — че всеки е научил своята партия и че се включва навреме? Трябваше да попита Кети за това, а тя щеше да го погледне в очите и да отбележи, че е пълен невежа. Но Сиси Джексън бе казала на Кети, че натиска механично клавишите, без да влага душа. Е, какво ще отговорите, лейди Керълайн?

Струнните инструменти също бяха превъзходни, а Райън се чудеше как, по дяволите, може да прокарваш лък върху струни и да произвеждаш звука, който искаш? „Вероятно защото с това си изкарват прехраната“ — реши той, след което се облегна на седалката, за да се наслади на музиката. Тъкмо тогава забеляза, че Анди Хъдсън наблюдава Зайците. Той също пусна едно око натам.

Малкото момиченце шаваше непрекъснато на стола, но все пак се стараеше да е послушно. Не беше като да гледаш на видео „Вълшебникът от Оз“, но нямаше как. Малкото Зайче трябваше да кротува, седнало между майка Зайка и татко Заек.

Мама Зайка се бе захласнала. Татко Заек слушаше внимателно по-скоро от учтивост. Дали да не се обадят в Лондон да набавят за Ирина уокмен и касети на Кристофър Хогуд и Невил Маринър… Кети май ги харесваше много.

След двайсетина минути менуетът свърши и оркестърът занемя, а когато диригентът Рожа се обърна с лице към публиката…

Залата избухна в овации и викове „Браво!“. Райън не беше забелязал нещо необичайно в изпълнението за разлика от публиката. Рожа се поклони ниско, изчака аплодисментите да утихнат и след като направи знак за тишина, вдигна високо бялата диригентска палка и даде началото на Бранденбургски концерт №2.

Първо засвириха духовите музикални инструменти и цигулките и Райън бе запленен от изпълнението на всеки отделен музикант много повече от онова, което диригентът правеше. „Колко ли време трябваше да се обучава човек, за да стане толкова добър?“ Кети свиреше два-три пъти седмично у дома в Мериленд. Къщата им в Чатъм беше малка, за да побере роял, за нейно разочарование. Беше й предложил пиано, но тя отказа, тъй като не било същото. Сиси Джексън бе споменавала, че свири най-малко по три часа всеки божи ден. Но Сиси си изкарваше прехраната, докато Кети изпитваше страст към професията си.

Вторият Бранденбургски концерт беше по-кратък от първия и свърши за около дванайсет минути. Третият го последва веднага. Изглежда, Бах е обичал цигулките повече от другите инструменти, а на местните цигулари им се носеше славата по целия свят. При други обстоятелства Джак щеше да се отдаде на насладата от музиката, но сега имаше по-важна задача. През няколко секунди очите му се извъртаха наляво към заешкото семейство…

Бранденбургски концерт №3 завърши точно час и половина след началото на първия. Светнаха лампите. Беше време за антракта. Райън забеляза, че мама Зайка и татко Заек станаха от местата си. Причината беше проста. На малкото Зайче му се пишкаше. Таткото вероятно също щеше да се възползва и да се облекчи. Хъдсън разбра какво става, скочи на крака и излезе от ложата в коридора, последван от Том Трент. Двамата заслизаха бързо по стълбите към фоайето, а от там се отправиха към мъжката тоалетна. Мисията бе в ход.