Том Клэнси - Червеният заек

Полетът продължи два часа и двайсет минути — малко по-дълго заради неблагоприятните въздушни течения, — преди самолетът да кацне на Трети терминал на летище „Хийтроу“. От там представител на Форин Офис откара куриера до Центъра с черен ягуар и кралският вестоносец достави пратката и се запъти към кабинета си. Преди още да стигне, служител на СИС грабна плика и отпраши по моста Уестминстър през Темза.

— Донесе ли го? — попита сър Базил.

— Заповядайте, сър.

Служителят му подаде плика. Чарлстън провери печатите и след като се увери, че никой не беше пипал, го отвори с помощта на ножа за хартия. За първи път видя как изглежда Заекът. Три минути по-късно Алън Кингшот влезе в кабинета. Чарлстън му подаде цветните снимки.

Кингшот взе най-горната и дълго я гледа.

— Значи, това е нашият Заек, така ли?

— Точно така, Алън — потвърди сър Базил.

— Изглежда съвсем обикновен. Жена му също. Момиченцето е много сладко — изказа на глас впечатленията си оперативният агент. — Сега са на път към Будапеща, нали?

— Тръгнали са от Киевската гара преди пет часа и половина.

— Найджъл се е справил добре — Кингшот разгледа лицата отблизо, чудейки се каква ли информация имаше в главата на този мъж и дали ще успеят да се възползват от нея. — Е, БЕАТРИКС продължава. Разполагаме ли с трупове?

— Мъжът от Йорк ни е подръка. Ще трябва да обгорим още малко лицето му — отбеляза Чарлстън с погнуса.

— Няма как, сър — каза Кингшот. — Ами другите два?

— Имаме два кандидат-трупа в Америка. Майка и дъщеря, загинали при пожар в Бостън, доколкото разбрах. ФБР работи по въпроса. Трябва да им изпратим снимката, за да е сигурно, че труповете са подходящи.

— Ще се погрижа незабавно, сър.

— Добре, Алън, ако обичаш.

Машината на долния етаж служеше за предаване на цветни снимки — същите използваха в редакциите на вестниците. Тя беше сравнително нова и с нея лесно се боравеше, както обясни операторът на Кингшот. Той хвърли бегъл поглед на снимката. Изпращането й до идентична машина, произведена от „Ксерокс“, и намираща се в Ленгли, отне по-малко от две минути. Кингшот взе обратно снимката и се върна в кабинета на Чарлстън.

— Готово, сър.

Сър Базил му махна с ръка да седне.

Чарлстън погледна часовника си и изчака пет минути, тъй като Централата на ЦРУ беше огромна сграда, а хората от комуникациите работеха в приземието. След това се обади на Артър Мур по безопасния телефон.

— Добър ден, Базил — чу се гласът на Мур по дигиталната линия.

— Здравей, Артър. Получи ли снимката?

— Току-що. Малко симпатично семейство — каза директорът на ЦРУ. — Това на гарата ли е?

— Да, Артър, те са на път, както се разбрахме. Ще пристигнат в Будапеща след дванайсет, не след деветнайсет часа.

— Добре. Вие там готови ли сте, Базил?

— Съвсем скоро ще приключим с подготовката. Но имаме проблем с онези клетници от Бостън. Трупът на мъжа е подръка. Първите впечатления са, че ще свърши работа.

— Добре, ще накарам ФБР да ускорят нещата — отвърна Мур.

Трябваше да прати снимките в сградата на ФБР. „Налага се да се доверя на Емил за тая гадна задача“ — помисли си той.

— Добре, Артър. Ще поддържаме връзка.

— Доскоро, Базил.

— Отлично — Чарлстън затвори телефона и след това погледна към Кингшот. — Кажи на хората ни да подготвят тялото за транспортиране в Будапеща.

— Кога, сър?

— До три дни — отвърна сър Базил.

— Слушам — каза Кингшот и излезе.

Чарлстън се замисли за миг и реши, че е време да предупреди американеца. Той натисна друго копче на телефона. Отне му само минута и половина.

— Да, сър — каза Райън, докато влизаше в кабинета.

— Тръгваш за Будапеща, три дни, най-много четири, но е по-вероятно три.

— Откъде тръгвам?

— Има сутрешен полет на Британските авиолинии от „Хийтроу“. Можеш да тръгнеш от тук, а може да вземеш такси от гара „Виктория“. По време на полета ще те придружава наш човек. В Будапеща ще те поеме Анди Хъдсън, той е главният ни агент там и има добра агентурна мрежа.

— Да, сър — отговори Райън, без да знае какво друго да каже преди първата си задача на терен. Беше време да зададе въпрос. — Какво точно ще се случи, сър?

— Не знам със сигурност, но Анди има тесни контакти с местни контрабандисти. Очаквам, че ще уреди прехвърляне в Югославия, а от там връщане у дома с чартърен самолет.

„Върхът. Още шибани самолети! — помисли си Райън. — Не може ли с влак?“ Но от бившите морски пехотинци не се очакваше да проявяват страх.