Том Клэнси - Червеният заек

„Ти от кои си, Иван? — чудеше се Фоли. — Какво те подтиква да предадеш страната си?“ Руснаците бяха железни патриоти. Когато Стивън Декатър 29 29 Офицер от флота на САЩ, прославил се по време на войната през 1812 г. — Бел. прев. е казал: „Нашата страна, добра или лоша“, е можел да говори спокойно и от името на руските граждани. Но страната се управляваше толкова нескопосано — направо трагично. Русия трябва да беше най-нещастната страна в света — първо, прекалено огромна, за да се ръководи ефективно; след това управлявана от безнадеждно безпомощната династия Романови, които не успяват да съхранят жизнеспособността на страната си и тя пада зловещо в кървавата бездна на Първата световна война и претърпява такива огромни загуби, че Владимир Илич Улянов — Ленин заграбва властта и с лекота установява политически режим, обречен от самото начало на самоунищожение. После той предава наранената страна в ръцете на най-жестокия психопат след Калигула в лицето на Йосиф Сталин. Струпването на толкова много беди беше започнало да разклаща вярата на хората тук…

„Мислите ти се отплеснаха, Фоли“ — каза си главният агент на ЦРУ. Още половин час се изниза. Ще тръгне от посолството навреме, за да вземе същия влак с разкопчан шлифер, падащ свободно около тялото му, и ще чака. Отби се в тоалетната. Понякога пикочният му мехур се превъзбуждаше, подобно на мозъка му.

По същото време Зайцев бе погълнат от мисълта за съобщението. Трябваше да използва само една от бланките за телеграми. Беше опасно да оставя чернова — на коша с хартията за изгаряне не можеше да се разчита напълно, а нямаше как да я изгори в пепелника, без да направи впечатление. Затова съчини мислено съобщението, после го премисли още веднъж, а след това отново и отново.

Целият процес му отне повече от час. Накрая успя да го напише тайно, сгъна го и го пъхна в пакета с цигарите.

Малкият Еди пъхна във видеото касетата с любимия си филм „Трансформерите“. Мери Пат се бе отпуснала мързеливо в дневната, докато синът й гледаше в захлас филма, седнал върху пода. И изведнъж се сети.

„Точно това правя и аз. Преобразявам се от безгрижна русокоса домакиня в шпионка на ЦРУ. И го правя, без да ме шият.“ Мисълта й хареса. Тя отваряше в туловището на Руската мечка, както се надяваше, болезнена язва, която не можеше да зарасне нито с мляко, нито с антиацитни таблетки „Ролейдс“. „До четирийсет минути Ед щеше да разбере дали новият му приятел наистина иска да влезе в играта, а ако поиска, аз ще работя с него. Ще се срещаме, ще приемам информацията му и ще я изпращам в Ленгли.

Каква ли информация ще ни даде? — чудеше се тя. — Нещо деликатно и сочно? Дали работи в техния комуникационен център, или само има достъп до кочаните с бланки за телеграми? Вероятно като мнозина от Центъра… е, в зависимост от правилата им за сигурност.“ А те трябваше да са доста строги. Едва ли са много хората, на които КГБ ще довери шифрограмите.

А това беше червейчето, което се гърчеше на куката, помисли си тя, докато гледаше как един дизелов трактор „Кенуърт“ се преобрази в робот с два крака. За Коледа трябваше да започнат да купуват от тия играчки. Питаше се дали на малкия Еди ще му трябва помощ, за да може да ги трансформира от едно нещо в друго.

Стана време Ед да си тръгне от посолството, което щеше да е удобно за опашката му. Ако имаше опашка, тя щеше да забележи, че отново е със зелена вратовръзка, а това щеше да й подскаже, че предишния път не е било необичайно — не дотолкова, че да го сметне за сигнал до някой агент. „Дори в КГБ не можеше да смятат, че всеки служител в посолството е шпионин“ — каза си Фоли. Въпреки параноята, която в Съветския съюз имаше мащабите на пандемия. Дори те знаеха правилата на играта, а и приятелчето от „Ню Йорк Таймс“ вероятно ги е осведомил, че Фоли е тъпо копеле, неуспяло да се реализира даже като криминален репортер в Ню Йорк, където да се отразява работата на полицията не беше по-трудно, отколкото да се излежаваш пред телевизора през уикенда. Най-желязното прикритие за един разузнавач беше да го смятат за тъпак, а кой можеше да затвърди по-добре представата за него като за тъпак от оня надут задник Антъни Принс.

Навън въздухът бе остър и вещаеше наближаването на есента. Ед си помисли, че руската зима едва ли е толкова страшна, колкото я описват. Човек винаги можеше да облече топли дрехи. Фоли мразеше повече жегата. С помни си как играеха на улицата на топка и как се пръскаха с вода от маркучите. Невинните дни от детството си бяха отишли отдавна, мамка му, помисли си главният агент, проверявайки колко е часът, докато влизаше в метрото. Настани се в обичайния вагон.