Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Максималното облъчване виждам, че е… от десет до двадесет? — Рамиус занижи цифрата. — Чии са номерата?

— На Булганин и Сурзпой. Торпедаджиите на носа всичките имат под три рада.

— Много добре. Това, което е станало в случая, другарю доктор, е вероятно много слаба утечка в реакторните помещения. В най-лошия случай някаква газова утечка. Това се е случвало и преди и никой досега не е умрял от него. Утечката ще бъде открита и поправена. Но това ще бъде една наша малка тайна. Няма смисъл да се вълнуват хората за нищо.

Петров кимна в знак на съгласие, но знаеше, че при произшествие на подводницата „Ворошилов“ в хиляда деветстотин и седемдесета година имаше смъртни случаи, на ледоразбивача „Ленин“ бяха още повече. Вярно, че и двете нещастия бяха преди много време и той беше сигурен, че Рамиус ще се справи с проблема. Нима не беше така?

Пръстенът „Е“ беше най-външният и най-обширният от сградата на Пентагона, изградена като концентрични пръстени, и тъй като гледката през неговите прозорци беше по-различна от сенчестите вътрешни дворове, в него бяха кабинетите на всички висши служители по отбраната. Един от тях беше кабинетът на директора на оперативния отдел на Съвета на обединените началник-щабове или J-3. Но той не беше в него, а долу в сутерена, който разговорно наричаха „Танка“ заради металните му стени с шумогенератори, които заглушаваха други електронни прибори.

Беше вече там цяло денонощие, макар че човек не би забелязал това по външния му вид. Зелените му панталони бяха с ръб, ризата му с цвят каки беше с гънките от пералнята и гладачницата, колосаната му яка — твърда като шперплат, а връзката му стоеше елегантно на място, закопчана с игла с герба на морската пехота. Генерал-лейтенант Едуин Харис не беше нито дипломат, нито завършил военна академия, но се правеше на миротворец. Странен пост за един морски пехотинец.

— Дявол да го вземе! — чу се гласа на адмирал Блекбърн, CINCLANT. Присъстваше и неговият оперативен офицер контраадмирал Пийт Станфорд. — Това изобщо начин ли е за ръководене на операция?

Всички членове на съвета бяха там и бяха напълно съгласни с него.

— Виж какво, Блеки, нали ти казах откъде идват заповедите — прозвуча уморено гласът на началника на съвета.

— Разбирам, генерале, но това е предимно подводничарска операция, нали? Трябва да привлека Винс Галъри да я ръководи, а за координацията оттук би трябвало да наредите на Сам Додж. И Дан, и аз сме по изтребителите, а Пийт е специалист по борба с подводници. На нас тук ни трябва капитан на подводница.

— Господа — каза кротко Харис, — за момента планът, който трябва да представим на президента е свързан със съветската заплаха. Нека за момента да поизчакаме с тази история за избягалата подводница, нали?

— Съгласен съм — кимна Станфорд. — За момента имаме достатъчно за какво да се тревожим.

Осемте висши офицери насочиха вниманието си към картата на масата. Нямаше съмнение, че петдесет и осем съветски подводници и двадесет и осем бойни кораби, плюс голям брой танкери и зареждащи кораби, са се насочили към американския бряг. Срещу тях флотата на САЩ разполагаше с един самолетоносач. „Инвинсибъл“ не беше смятан за истински самолетоносач. Заплахата беше значителна. Съветските плавателни съдове носеха на борда си над триста управляеми балистични ракети тип „повърхност-повърхност“. Макар че по принцип предназначението им е за борба с кораби, знаеше се, че една трета от тях, която беше с ядрени бойни глави, можеше да унищожи градовете по източното атлантическо американско крайбрежие. От позиция близо до Ню Джърси тези ракети покриваха територия от Норфолк до Бостън.

— Джош Пейнтър предлага да държим „Кенеди“ близо до брега — каза адмирал Блекбърн. — Той иска да ръководи операцията срещу подводницата от самолетоносача си, като прехвърли леките се щурмови ескадрили на брега и ги замени с S-3. Иска „Инвинсибъл“ да заеме позиция на външния фланг.

— Това не ми харесва — каза генерал Харис.

И на Пийт Станфорд не му се беше понравило, а те по-рано се бяха споразумели, че планът за защита ще се изготви от J-3.

— Господа, ако смятаме да използваме само един кораб, дяволски добре е това да е самолетоносач, а не кораб, отрупан с бойни средства за борба с подводници.

— Ще те изслушаме, Еди — обади се Хилтън.

— Нека да придвижим „Кенеди“ ето тук. — Той премести показалката на запад от Азорските острови. — Джош да си запази щурмовите ескадрили. Придвижваме „Инвинсибъл“ близо до брега, за да поеме борбата с подводниците. Британците нали за това са го построили? Тях ги бива за тази работа. „Кенеди“ е нападателно средство, неговата задача е да ги заплашва. О кей, при това разположение той ще бъде заплахата. Оттук може да атакува корабите им извън периметъра на ракетите им „повърхност-повърхност“…